...интересен разказ - с текст и снимки, все едно знаем езика на щъркелите, те разговарят с потракването на клюна, ние така потракваме с клавишите от клавиатурата, сякаш сме щъркели...но има разлика при това потракване, мисля си, че щъркелите никога няма да седнат да си разказват за хората, както ние си разказваме за тях, защото те са си самодостатъчни т.е. достатъчно им е, напълно достатъчно, само даденото им от Бога...
...представям си как би изглеждал щъркел, който разказва, че щъркелчетата ги носят хората, или ако си сложи часовник както правят хората ...как само ще му се смеят другите щъркели, потраквайки с клюновете си...
... те щъркелите не обръщат внимание на това колко е часът, защото те не разделят времето, както ние го делим, гнездото им прилича на огромен циферблат и въпреки, че той изглежда доста разбъркано те знаят повече за времето от нас.
...знаят, че времето спира само за миг, докато се погалват, зачервени от вълнение, после времето само тръгва и само донася малките щъркелчета,...а щъркеловият часовник отмерва времето с белите перца на своите щъркелчета и това се повтаря от мига, когато за първи път е бил навит, на вид изглежда като най-обикновено щъркелово гнездо този часовник, но все си работи, защото е навит от Бога.
колко е интересно навън..., но мама не ми дава да се надвесвам....
ето го и татко..., колко е голям и силен...., и красив....
Няма коментари:
Публикуване на коментар