Рана

 На сърцето

художник Генко Генков

..гениален пейзаж, човекът всъщност е къща пълна със страст, огнено жива, след кратко, само леко, докосване... отваря, а вътре - ярко червена, незарастваща рана.

...Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва, неговият ден на "благословеното незнание", ето какво "мъниче" е успял да напише преди "завесата" да падне:

"ЗАВЕСА

Сърдечната болест е като образ на самия ни живот: вървежът й е в пълна тъма, и не знаем дори как ще приключи денят: може би краят е на прага – а може би е още далеч-далеч.

Когато в теб расте жестокият тумор, ти можеш, ако не се самоизмамваш, да пресметнеш неумолимите срокове. Но ако си болен от сърце – ти понякога си лукаво здрав, ти не си прикован към присъдата, ти си дори тъй, сякаш няма нищо.

Благословено незнание. Това е милостив дар.

А в острия си стадий сърдечната болест е като чакане в килията на осъдените на смърт. Всяка вечер се ослушваш: не тропат ли ботушите? не идват ли за мен?

Затова пък всяко утро – каква радост! какво облекчение: ето, още един пълен ден ми е подарил Господ. Колко, колко неща могат да се изживеят и да се направят само за един единствен ден!"

..преди доста време на една изложба в салона на архитектите дълго гледах една причудлива картина, мисля си, че така изглежда сърцето в деня на "благословеното незнание", ден последен и колкото - толкова, сърцето не издържа и се пръсва в рой от трепетни, безброй неизживяни, стаени, несподелени желания.

И СЪРЦЕТО НАЙ-СЕТНЕ УМИРА

На годините бързеят всичко отнася.

И сърцето най-сетне умира.

С безразличие ти отминаваш врага си,

преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,

не намираш какво да й кажеш.

Отдръпва смутено ръката си груба

пред взора ти просека даже.

Атанас Далчев, 1956 г. /бил е на 52 години/