сряда, 14 февруари 2024 г.

Лютеница

 На родината

...а от Нова година имам късмет Любов - любов необяснима през цялата година, и това ако е късмет, цяла година да се чудя как да си обясня какво е любовта,... тя трябва да е нещо, което обичам, например...  лютеница.

..вдясно, горе, пети е виновен, и той ме заведе при зъболекарката Тонева, и целият превърнат в стон, с широко отворена уста, без нищо да мога да й кажа, лежа и търпя, докато тя ми човърка зъба, и ...ми разказва, че ще ходи в Германия при дъщерята и внучето, и то не можело все подаръци, подаръци да носи, а ще им вземе......сирене,сирене, което обичали повече от подаръците...и лютеница, лютеница вземи, едва успявам да й кажа, след като тя спря да изрежда и каза, изплюй.

...не знам какво има в една едросмляна лютеница, и защо толкова много децата ми обичат лютеницата, която майка ми прави, понякога го разбирам, когато лютеницата й от бурканчето свърши.

...казано е, че родината на човека е детството, не е казано, че е в лютеницата от това детство, но родина, родина разбирам така -

то е болка отляво 

по едно празно бурканче от лютеница.



събота, 10 февруари 2024 г.

Запетайка

 На кокичето

... а вчера видях първото кокиче в снега- сълза сред скреж -  бяла запетайка сред ледените  букви на невъзможната любов -  не, възможната Любов.



......................................................................................................................................................................

...напред войничета - кокичета, снегът стопи се, зимата отстъпва, напреед.
...наред е пролетта с първите, настъпващи  в снега цветя.




понеделник, 5 февруари 2024 г.

Рана

 На сърцето



художник Генко Генков

..гениален пейзаж, човекът всъщност е къща пълна със страст, огнено жива, след кратко, само леко, докосване... отваря, а вътре - ярко червена, незарастваща рана.


...Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва, неговият ден на "благословеното незнание", ето какво "мъниче" е успял да напише преди "завесата" да падне:


"ЗАВЕСА

Сърдечната болест е като образ на самия ни живот: вървежът й е в пълна тъма, и не знаем дори как ще приключи денят: може би краят е на прага – а може би е още далеч-далеч.

Когато в теб расте жестокият тумор, ти можеш, ако не се самоизмамваш, да пресметнеш неумолимите срокове. Но ако си болен от сърце – ти понякога си лукаво здрав, ти не си прикован към присъдата, ти си дори тъй, сякаш няма нищо.

Благословено незнание. Това е милостив дар.

А в острия си стадий сърдечната болест е като чакане в килията на осъдените на смърт. Всяка вечер се ослушваш: не тропат ли ботушите? не идват ли за мен?

Затова пък всяко утро – каква радост! какво облекчение: ето, още един пълен ден ми е подарил Господ. Колко, колко неща могат да се изживеят и да се направят само за един единствен ден!"


..преди доста време на една изложба в салона на архитектите дълго гледах една причудлива картина, мисля си, че така изглежда сърцето в деня на "благословеното незнание", ден последен и колкото - толкова, сърцето не издържа и се пръсва в рой от трепетни, безброй неизживяни, стаени, несподелени желания.


И СЪРЦЕТО НАЙ-СЕТНЕ УМИРА

На годините бързеят всичко отнася.

И сърцето най-сетне умира.

С безразличие ти отминаваш врага си,

преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,

не намираш какво да й кажеш.

Отдръпва смутено ръката си груба

пред взора ти просека даже.

Атанас Далчев, 1956 г. /бил е на 52 години/