На меланхолията
"Не спирай този, който си тръгва от теб, иначе няма дойде този, който е тръгнал към теб” с розово балонче и ... .
..не е мое, само го съшивам с бели конци, Юнг го твърди, мисля, че греши, не може да си тръгне този, който е бил наистина с теб, за другите - времето ще се погрижи .....е, сигурно е - не може да ги забравим, защото преди това трябва да сме ги запомнили.
На младостта
Море
На Йордан Радичков
Морето е старостта на реките. То лежи върху каменното си ложе и жадува пак да поскита, както някога...А не може. И притихва. И започва да си припомня всички срещи по тоя свят - как е тичало главоломно, улавяйки всеки звук и цвят. Слушало е веселите капчуци, стъпките на отминаващите години...И е запомнило всички звуци със седефените си раковини. А изплуват ли спомените за цветовете на нивите и горите - то цяло започва да свети с багрите на неповторима палитра. И в паметта му,бездни разкрила, светът повторно се ражда, разтърсвайки го с такава сила, че пробужда скитнишката му жажда. И вечер, от лунното вино опито, то съвсем забравя за старостта си и се втурва към планините изворите си да потърси. Но разбира, че с прилива си не може да се върне две стъпки даже, и ляга в каменното си ложе и се загръща с вятъра влажен. Но само до утре! Тогава нов спомен ще го разтърси. И пак ще се втурне да завладява пътищата на младостта си.
Първан Стефанов
за Вас..
.jpg)
Малка кутийка си нося в сърцето
В нея събирам спомени чужди
Клонка от борче, бебешка дрешка, рапан от морето -
все нечии вещи вече ненужни.
История всеки от тях ми разказва
И никой друг освен мен не я чува
Как луна и слънце зад бора залязват
Кога порасна детето, как още в морето делфини лудуват.
Събирачка на минали чувства,
в кутийката имам по много за всички
За вас, госпожице, любов с малко тъга? Нищо не струва!
За господина копнеж?
За онези влюбени там две места на лунни пътеки?
А когато някой ден сърцето стане тясно
И него в кутийка ще сложа.
Ще я оставя някъде, на много видно място
да може с моето сърце на всички ви да служи.
Събирачка на минали чувства,
В кутийката имам по много за всеки
За вас, госпожице, любов с малко тъга? Нищо не струва!
За господина копнеж?
За онези влюбени там две две места на лунни пътеки?
На руснаците
...спасих малка книжка "Годеница" от А.П.Чехов от удавяне, при станала авария в наводнено мазе тя губеше дъх и почти бе потънала, наведох се и я взех в ръце, беше подгизнала от вода и капки, тежки като огорчение от забрава, като от пробит капчук, една през друга заразказваха, че книгата заслужава друга съдба, своеобразен протест, че и малките заслужават да живеят достойно...не знам какво означава книга да живее достойно, освен търсещи ръце да прелистват страниците и те да спират дъха на четящия, а, и да ги препрочитат пак и пак, неприкъснато пак, като на капчук. Ето как изглежда книжката, натъкмена, като за снимка:
..на последната страница има и снимка на Антон Павлович Чехов, признат класик на световната литература, майстор на разказа и драмата с над 900 произведения.
...оставих малката книжка да си почине от преживяното в наводненото мазе и отворих томовете с разкази, които имам от Чехов, сякаш малката книжка беше само повод да " потъна" в тях и да открия колко неизречена тъга има в руската бреза, тя се разказва в безброй листи, изписани от Чехов А.П. - трептящи листа от руската бяла бреза.
