На времето
..и защо ли са умалителните имена, кому са нужни, с тях по-близко ли става далечното или далечното искаме да смалим, да го направим по-лесно за изтриване, когато искаме да се разделим.
..затова съм против промяната на времето и часовникът не трябва да се пипа, ни напред - ни назад един час, защото тази промяна ми разстройва представата за света, която толкова бавно се изгражда - кога е утро, ден, кога започва светлото за мен, и тъкмо свикна и ми е хубаво да посрещам с усмивка деня и ме дръпнат, с промяната на времето, и ми става сънено, не мога да разбера кой съм и къде съм, уж съм си аз, но сякаш стреснат от това, че нещо ми липсва, някаква част от мен и не е само един час, а моята нагласа за него..
..така е и с името, както с часовника и времето - не трябва да се пипа, едно е "богатирското" Михаил, друго е умалителното Мишо, като пример го давам, и затова казвам на непознати, казвам се Михаил за тях, но някак в стремеж далечното да стане близо, много настояват да съм скъсен до Мишо, и знаете ли какво става при това бързане, навремето толкова ме скъсяваха, че изчезвах много бързо от денонощието им - щом разберат, че съм по старото време и ми е много трудно да бутам часовника напред - назад, за да съм в час...а пък аз, независимо от времето, съм си все аз - ас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар