...Буковата гора е изискано красива. Докато дъб, клен, бряст растат красиво, чепато, букът е прав като свещ, с гладко и пъстро във всички отенъци на сивото стъбло, сякаш кожа на благородно животно. Симетрична е шумата му, понеже неговите клони са разположени на доволни разстояния, все водоравно. Тънките ярки листа, почти прозрачни, обагрят в зелено слънчевата светлива.
Вера Мутафчиева
... и живот, пълен с тишина и тъга - гората ни гледа.
..и защо ли са умалителните имена, кому са нужни, с тях по-близко ли става далечното или далечното искаме да смалим, да го направим по-лесно за изтриване, когато искаме да се разделим.
..затова съм против промяната на времето и часовникът не трябва да се пипа, ни напред - ни назад един час, защото тази промяна ми разстройва представата за света, която толкова бавно се изгражда - кога е утро, ден, кога започва светлото за мен, и тъкмо свикна и ми е хубаво да посрещам с усмивка деня и ме дръпнат, с промяната на времето, и ми става сънено, не мога да разбера кой съм и къде съм, уж съм си аз, но сякаш стреснат от това, че нещо ми липсва, някаква част от мен и не е само един час, а моята нагласа за него..
..така е и с името, както с часовника и времето - не трябва да се пипа, едно е "богатирското" Михаил, друго е умалителното Мишо, като пример го давам, и затова казвам на непознати, казвам се Михаил за тях, но някак в стремеж далечното да стане близо, много настояват да съм скъсен до Мишо, и знаете ли какво става при това бързане, навремето толкова ме скъсяваха, че изчезвах много бързо от денонощието им - щом разберат, че съм по старото време и ми е много трудно да бутам часовника напред - назад, за да съм в час...а пък аз, независимо от времето, съм си все аз - ас.
...тук ще събирам, ще миксирам снимките, които ще се появяват от спомените във фейса, за да разказват със себе си за видяното, миг преди да се изгуби и да скочи в небитието - оттатък чертата, която разделя видим от невидим свят, понякога, не знам от какво, от земното притегляне ли, от порив, за да го преодолеем и литнем, ми се завива свят, въртележката на случващото се ме отнася в света на илюзиите, които са невъзможна нежност, близост, топла ласка, като тази, с която сме преди да се родим, и като листо, завъртяно от есенен вятър успявам само тихо да кажа, ХУбаво е.
...преди време, когато бях по-млад, да, де, преди доста време, се наложи да пиша писма, и в продължение на шест месеца пишех и колкото повече пишех, толкова по-малко отговори получавах, и това ме превъзбуждаше, станах зависим от писмата, невроза някаква е писането на писма, по-точно чакането на отговорите им е невроза, енергия, породена от нереализирани мисли те обхваща, чувството е като на удавник, който се хваща за сламка, за да не потъне...сега, в есента на живота ми, такива сламки са есетата, които пиша, и те станаха доста, и една, едва забележима, червена нишка преминава през всичките писма - есета - сламките на една есенна метла,чийто замайващ ритъм нахлува през прозореца на дните ми и ме понася на вълните на море от любов, което винаги съм мечтал да усетя, да зърна.. да чуя шууума ...от лист на получено писмо; от достигнала бряг вълна на море.
..ти ходила ли си по пътека в гората и да искаш да спреш, за да пиеш от лист капчици дъжд, същото е, когато спреш и някой реши, че точно сега на пътеката иска да те целуне, иначе, ако не е същото, устните ти нямаше да приличат на дафинов лист, Дафинкее.
...и почти накрая на "Легенда за Сан Микеле" Аксел Мунте казва:
"Защо да мисля за смъртта? Милосърдният бог я е направил невидима за човека. Знаем, че я има, че подобно на сянка неотлъчно ни следва по петите. И все пак смъртта никога не се явява пред нас, дори понякога забравяме за нейното съществуване! Най - странното е, че с приближаването ни към гроба все по-рядко се сещаме за нея. Наистина само бог може да сътвори подобно чудо. Старците рядко говорят за смъртта, замъгленият им поглед е устремен само към миналото или към настоящето. Постепенно паметта им отслабва, тогава дори миналото избледнява и те живеят само в настоящето. Ето защо възрастните хора съвсем не са така нещастни, както си мислят младите - разбира се, при условие, че са пощадени от телесни недъзи."
...и все още могат да събират мидички по морския бряг, да ги подреждат ето така и дълго, дълго, е, докато са живи, да им се радват.
...наистина само Бог може да сътвори подобно красиво чудо, затова сигурно така си Го представяме, като стар, мъдър човек.
...и ми казват вчера, стига си се правил на гениален, объркват ме, как така стига, че аз не се правя, аз съм си направен и това ми стига, по-гениален не мога да се направя, колкото и да се напъвам...то добре, че са гените, че без тях, не ми се мисли/изписва, какво ли гениално може да се произведе от напъването ни накрая. ...и откъде знам, че съм гениален ли, Перваза ми/ти го разказва....ето за вчера.. на Перваза разказа:...това било чийзкейк, снимах до него и едно сирене, за да не се чудите какво е чийз, за кейк нямах време да направя български аналог....питате, чий е този чийзкейк ли, на един Иван, приятел ми е от фейсбука, беше дошъл вчера да ме види и решил да го направи по този повод, зарадва ме, ще има какво да разкажа на Перваза....за срещата ни бях напълнил един шаран, за да го зарадвам и аз с нещо, защото Иван е рибар, от тези, които хващат рибите, за да ги поогледат, като как са със здравето, и ги пускат, като всеки човек, поогледа се за едно-друго , и като не е гениален, не може да разбере какво точно се случва....и понеже хората не разбират какво точно се случва, аз им разказвам, и те, особено като са гладни, са много нервни и все казват, давай по-накратко, но като е накратко не го разбират....ето, вие какво разбирате накратко от този чийзкейк направен от Иван, разбирате ли, че е повечко бял и мъничко черен, но не разбирате какъв е този човек Иван ли, който ми е фаворит във фейса и който бе дошъл, за да се посмее заедно с нас.
...по-възвишена реклама за филма "Възвишение" няма, всички - децата, пеленачетата дори ще я засучат направо от извора, толкова добре е измислено, могат го само възвишени хора, жалко, че има други, които ми казаха, е, заради това шише не ми се ще въобще да им го гледам това Възвишение и да им го ..., и "един таен знак" поклащат със свити пръсти на ръката си в подкрепа на своите намерения.
...................................................................................................................................................................... ...а в утрото, на парапета, от всичките снежинки, или може би от само една, бе останала капка, стоеше си и се усмихна, щом ме видя...здравей, каза, прочетох есетата, които пращаш в ефира, благодаря ти, че си успял да напишеш толкова нежни редове, сякаш всичките са за мен, като за снежинките снощни - нежни, изпълнени с огромно доверие към другия, винаги съм търсила този начин на общуване с хората, не знам защо, но се оказва трудно досега да го постигна, ето, толкова живот мина, а все не успявах, почти бях изгубила надежда, че е възможно, казва се мека топлина при общуването, толкова пъти съм чувала за нея, сякаш реклама за самия живот, но трябваше да дойдеш ти снощи, за да го почувствам, че е в тихата дума, ела, както между хора, които са се намерили.
...и още преди да успея да й кажа, чакай, тя изчезна и почти веднага чух тихото й кап... ще я чакам, знам, че ще се върне пак, за да ми разказва, аз много обичам да ми се разказва, мога да слушам, докато съм жив, какво една капка по своя път е намерила.
...................................................................................................................................................................... ...едно красиво сърце се завъртя пред очите ми в чашата и се опита да излезе навън, към "звездите", но непознат "простор" - краят на чашата безмълвно, като очи, спря сърцето и то престана да бие. "Колко далеч са звездите! Но по-непознат е простора, който в очите ни тук се чете. Някой, да кажем, дете...друг човек, или повече хора - страшно далечни и чужди са те." Рилке
...бавно, както костенурка пристъпва, трябва да се пише писмо, да не се бърза, черното мастило от всяка дума да е попило и да остане неличимо бяло, за точки...на калинка, която чете редовете и всичко попива нелечимо.
...стаена, дълго събирана, неизречена тъга има в руската бреза, тя се разказва в безброй листи, изписани от Чехов А.П. - трептящи листа от руската бяла бреза.
