На слънцето
...зимата идва...спуска се хлад, в дългата сянка на ноември липата хлипа,
рони листа в късната есен, уж вятър се спусна да поизбърше сълзите й, а отрони още листа, в които тя си пази спомен от лятото...
..."за часовете, което прекарахме заедно, опрощение няма и това е най-голямата ми утеха в една много фотогенична съкровеност на паметта или може би на това, на което се казва душа." /Мигел Мартинш, превод М.Г. и Ц.Б./
...или на това, на което се казва топлина от слънцето в жълтите листа на есента ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар