...зимата идва...спуска се хлад, в дългата сянка на ноември липата хлипа,
рони листа в късната есен, уж вятър се спусна да поизбърше сълзите й, а отрони още листа, в които тя си пази спомен от лятото...
..."за часовете, което прекарахме заедно, опрощение няма и това е най-голямата ми утеха в една много фотогенична съкровеност на паметта или може би на това, на което се казва душа." /Мигел Мартинш, превод М.Г. и Ц.Б./
...или на това, на което се казва топлина от слънцето в жълтите листа на есента ни.
...трудно се разбира на мига какво се случва, не какво чувстваш, че се е случило, а каква опитност получаваш, но ти, "опи'т" от чувството за несправедливост, освен да се огорчиш, друго не правиш.
...разказваха ми за огорчението от един бащин шамар, получен заради целувка с един "фазан" в Плевен, служил съм в Школата за запасни офицери и знам, че на старшина - школника там казваха фазан, и защо ли, заради "оперението", на пагона ни имаше пришит шнур с цветовете на трикольора и заради сходството с шарената опашка на фазана на школниците в града казваха, че са фазани, сега си мисля, че не е било само заради оперението, бил съм "фазан" в градска отпуска в Плевен и знам какво бе "вниманието" ни към ученичките от гимназиите там, за това " внимание" е знаел, предполагам, и един бащин шамар, за който ми разказваха, колко бил несправедлив.
..затова е казано: :"Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата.", за да имаш време да помислиш между двата шамара, какво точно се случва.
...благодат е бащиният шамар, защото той е опит да ти спестят шамарите на живота, докато се научиш да различаваш
"фазан"
от птица, с която ще може да летиш, докато си жив.
...в края на далечната 1987 г. получих за Нова Година подарък с автограф, подарък от баща ми - стихотворението "Богдан", мисля си, че затова са бащите, за да усетиш присъствието на Бога отдалеч - съвсем близо.
... и днес, 35 години по късно, връх Богдан пак "отдълеч" ме поздравява и ме възхитено кани, а аз - все по-далечен, но с мислите съвсем близо, като до баща ми.
