... бере баба ми Кунка, майката на моята майка, жълти сливи от джанката на края на двора, тази, която бе до комшолука и повече изсипваше джанките на пътя, отколкото откъм двора, и минават млади хора, шумни, весели, и "накъде, откъде сте", заприказва ги баба ми, подава им , за да си вземат от жълтите сливи и бликват думи, че са учители от София на екскурзия до Копривщица, за да видят градеца и музеите, къщата на Георги Бенковски, която е... " по уличката покрай нас и все нагоре" упътва ги любезно баба ми.
Майка ми по това време, началото на есента, е в София и неуспешно си търси работа като учителка и не знае, че майка й, дори като бере жълтите сливи от джанката, си мисли как да й помогне.
Те, майките, помагат по начин, за който няма начин да разберем точно как го правят, защото те могат да мислят непрекъснато за нас, а ние не можем, на тях целият свят, видим и невидим, помага, дори най-обикновена джанка - също.
Баба ми освен жълти сливи дала на учителите и едно листче с телефона на майка ми -ако им потрябва млада учителка, да й се обадят...и всичко станало толкова бързо, колкото му е трябвало, за да стане...не след дълго, учебната година вече била започнала, по телефона намерили майка ми и й предложили работа като учителка, и казали, че една майка, която им дала много хубави жълти сливи в Копривщица дала и един телефонен номер заедно с името на дъщеря си.
..аз не знам защо майка ми все казва на джанките жълти сливи, досега все така им казва и всеки път, когато ми разказва как, докато е беряла в Копривщица жълти сливи, баба Кунка й е намерила работа в София с помощта на една джанка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар