...както до Париж, минаваше годината и както миналата , и по миналата година - също, пак ми се ходеше....до Райското пръскало, какво по - хубаво от това, ако ще ти си пръска сърцето за красота, да бъде в рая земен, поднебесен рай - Райското пръскало...и тръгнах, хей така, ставаш и тръгваш, като в сън наяве, съня може ли да спреш - не, той те води по места, които подсъзнанието крие...бях виждал снимки, слушал разкази, един художник казваше, че от всички красоти в България най-голямата красота е на хижа "Рай" при водопада "Райското пръскало"....и аз тръгнах.
...помъкнал със себе си доста багаж и храна, като за експедиция по нови земи, вървях някак особено бавно по пътя, не само защото пътят е доста дълъг и беше уморително, и ми се струваше, че съм бавен като мистичен охлюв, примирен със съдбата си да да е това, което е...умиротворен в горещия ден.
...беше много горещо, от доста време не бе валяло, видях две цветя, които правеха молебен за дъжд.
...доста преди хижата, доста преди Рая, пътят навлиза в гора и има вода, преизобилна, мелодия от рая се носи в непресъхващ ромон, затова гората е майка закрилница, винаги ще приласкае.
....други два стръка , бял равнец, стояха покрай пътя и ми сочиха посока с белите си главици - натам е хижата.
...поспрях при белия равнец, завъртях телефона, за да види панорамата, вятърът се чудеше как да влезе в кадър, но не успя и дълго буча ядосано.
...райска панорама чакаше, за да я снимам, затова и нея ще сложа тук, за да се увековечи.
...без човек нищо не може да е вечно, стои си и не знае колко време е минало, откакто си стои, утрото, то е ранобудно, рано тръгва да разглежда и всеки път искри, радва се и разказва безспир, тръгнах с него и аз, за да го увековеча, не знам как Рая разбра, но всичко искаше да бъде снимано и блесна в поднебесна красота.
...а, и да се знае: Рая е български.
...Рая е одухотворен с едно малко параклистче.
...щипка червена шипка.
...зелена шипка каза "зеееле".
...о,бреза и образ на скала.
...телефонът се умори, зави му се свят и реши да подремне до един кол от зимната маркировка.
...след като си почина, помолих го да ми направи само още една снимка и той се съгласи, направи тази триизмерна картичка от Рая, затова вече знам, Рая е триизмерен ...три свята са в един.
...Божествена Нова година...Физическа, Духовна, че и Божествена - все Нови, а Старите, от тях поне нещо не остава ли....как да не остава, с тях е и Животът ни, който сме изживяли - останал е с Бога, а "с Бога" вчера, днес и утре означава нито Ново; нито Старо, а Вечно т.е. Безсмъртно.
с Бога днес, на 19 август 2017 година - Изгрев и връх Богдан
"Радвайте се, когато се изкачвате по планината; радвайте се и когато слизате надолу. Бог е навсякъде за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, казват: „Да се качим горе, да намерим Господа“. Къде ще намерите Господа?"
Утринно слово 1932 год., беседа Сеятелят
..." Хората са поставили в контраст физическия и духовния живот. Те казват: „На земята човек не може да бъде духовен“. Животът трябва да се изяви в своята пълнота. Само тогава ще се разбере връзката между физическия и духовния живот. Няма да се мине много време и хората ще разберат тази връзка. Физическият живот продължава само до полите на планината – дотам може да дойде колата на човека. Тук той ще разпрегне колата си, защото по-нататък няма път, по който да мине. След това ще се качи на коня си и ще продължи нагоре по планината. Това значи напущане на физическия живот и минаване в духовния. Най-после ще се открият пътеки, по които и конят не може да върви. Тогава човек слиза от коня и навлиза сам в тесните пътеки – това е Божественият живот. Значи, като слезеш от колата, ти ще намериш коня; после ще слезеш от коня и ще тръгнеш сам. Много пъти ще се возиш на колата си; много пъти ще яздиш коня си и много пъти ще оставаш сам в тесния път, докато намериш Бога. Хиляди пъти ще отивате на планината и ще се връщате." беседа Сеятелят
..и горе, Рила при езерата, на края на "тесния път" е езерото на Съзерцанието, където не стигат колите, лифта, конете и все още е запазена магията на планината, имаш усещането, че не си сам - някой те гледа...съзерцателно и ти Го виждаш със сърцето си.
... бере баба ми Кунка, майката на моята майка, жълти сливи от джанката на края на двора, тази, която бе до комшолука и повече изсипваше джанките на пътя, отколкото откъм двора, и минават млади хора, шумни, весели, и "накъде, откъде сте", заприказва ги баба ми, подава им , за да си вземат от жълтите сливи и бликват думи, че са учители от София на екскурзия до Копривщица, за да видят градеца и музеите, къщата на Георги Бенковски, която е... " по уличката покрай нас и все нагоре" упътва ги любезно баба ми.
Майка ми по това време, началото на есента, е в София и неуспешно си търси работа като учителка и не знае, че майка й, дори като бере жълтите сливи от джанката, си мисли как да й помогне.
Те, майките, помагат по начин, за който няма начин да разберем точно как го правят, защото те могат да мислят непрекъснато за нас, а ние не можем, на тях целият свят, видим и невидим, помага, дори най-обикновена джанка - също.
Баба ми освен жълти сливи дала на учителите и едно листче с телефона на майка ми -ако им потрябва млада учителка, да й се обадят...и всичко станало толкова бързо, колкото му е трябвало, за да стане...не след дълго, учебната година вече била започнала, по телефона намерили майка ми и й предложили работа като учителка, и казали, че една майка, която им дала много хубави жълти сливи в Копривщица дала и един телефонен номер заедно с името на дъщеря си.
..аз не знам защо майка ми все казва на джанките жълти сливи, досега все така им казва и всеки път, когато ми разказва как, докато е беряла в Копривщица жълти сливи, баба Кунка й е намерила работа в София с помощта на една джанка.
"Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си." Петър Дънов - Учителя
"... Какво ще кажете за младата мома и за младия момък, които се обичат? В първо време те са щастливи, радват се на живота, обичат се. Един ден единият от тях изменя на любовта, влюбил се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбеният изменя. Той е разпнат на кръста, изоставен от всички. Това се отнася до онези възлюбени, които се отличават с неустойчивост в чувствата. На тях не може да се разчита. Днес ви говорят за любов, а на другия ден са далеч от вас. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Когато дойде той, скръбта ви ще се превърне на радост. Това е смисълът на живота. Да намериш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, към която всеки се стреми. Който постигне целта си, той живее в истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърчавайте, когато дойдат горчивините. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта и благото в живота. Това е неизбежно." беседа "Вътрешна връзка", УС 1936 г.
...няма повече да пишем, само ще четем и ще прилагаме:
"Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.
Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.
Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.
Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен.
Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост.
Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.
Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.
Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.
Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
Любовта не обича никакви оплаквания – това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува – слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!”
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.
Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.
Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.
Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат.
За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?
Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено.
Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!” Само така Любовта може да опази живота.
Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш.
Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск.
Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.
Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.
Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Човек може да те обича, докато му даваш свобода.
Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.
Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
“Жена” от санскритската дума „зео” означава „живот” на български. „Мъж” произлиза от санскритската дума „манас”, което означава същество, което мисли.
Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите.
Ако мъжът удари една жена, тогава ще дойде голямата астрална змия-жена, и ще му даде такъв урок, че с години ще го помни.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък.
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият – учител. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!” Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш.
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си.
Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.
Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.
Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.
Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.
Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.
Ако сте поканили веднъж любовта да се качи на гърба ви, трябва да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Издръжте докрай.
Вярвайте само в любовта, която дава.
Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Стойте на такова разстояние един от друг, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече отколкото трябва, те не могат да се търпят.
Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Спрете ли се под сянката на някой човек да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Човек човека не може да ощастливи.
Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.
Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.
Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.
Плътта е вашият стар живот, от който не можете да се освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си заминете от този свят. Старият живот, плътта, вие не можете да пренебрегнете."
* тезис - Философско твърдение, чиято истинност подлежи на доказване
Не знам какво се случи,
ти се появи и докосна сърцето ми.
Тишината нашепва истини,
нещо се случи внезапно.
Трябваше да ме плаши, но аз потъвах в очите ти...
И така страхът изчезваше.
Знам, че няма друго, което да желая.
Познавам те...не си от тук!
Чаках да се появиш, за да спреш дъха ми
и да ме накараш да заплача.
Ти не си от тук, не от това тук и сега.
И само едно твое докосване...
И аз политам, и аз летя... аз летя.
Не мога да свикна да ми липсваш,
ако това е, което трябва да бъде...
Нуждая се от ангел, който да бди над мен..
Никой, не може да задържи времето в ръцете си,
но аз мога да те запазя в мислите си, като мелодия.
