Есенен дъжд

 От Анна

***

O Maiden, named Autumnal Rain,

you fill the cup of our lives with stars astringent;

In your hands shines the candle of a fiery Sun,

and motley drops are falling from your glorious dress …

I will shelter my Soul beneath the wings of your palms

and in calm, quiet dreams my sadness you will lull to sleep.

From air and ether countless forms grow and tremble –

filling the spaces … fragrances fuse with their being …

Ah, unforgettable Maiden, forever you keep

the chastity dreamed of the Heavenly waters!

How gently your song now resounds – the stars are its tones,

suspended, upon the infinite summit of time –

harmonies sweetly they shed and everything sinks into them …

Annael 

  

***

О, девойко, наречена Есенен дъжд,

пълниш чашата на живота ни със свързани звезди.

В ръцете ти свети свещта на огнено Слънце

и от великолепната ти рокля падат капки...

Ще подслоня Душата си под крилете на дланите ти

и в спокойни, тихи сънища моята тъга ще заспи.

От въздух и етер безброй форми растат и трептят –

запълвайки пространството... ароматите се сливат със своето същество...

Ах, незабравима девойко, завинаги пазиш

целомъдрието сънувано от Небесните води!

Колко нежно звучи твоята песен сега – звездите са нейните тонове,

затихнала на безкрайния връх на времето –

хармонии сладко се обливат и всичко потъва в тях...

Анаел