Звезда

 На  Белия кон

КОНЧЕ МОЕ

Добре живяхме, конче мое, но живота

за малко ни е даден - само да извикаш.

И днес ще трябва да се разделим, защото

очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал - препускаше душата

и подир тебе аз - едно сърце двуного...

А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,

избягали от хората, забравени от бога.

Но вятърът отново рог надува -

не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.

Целувам черния ти белег... и белия целувам -

нима ще ме оставиш, конче мое.

Да можех, бих ти дал от моите години.

Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана.

Вземи балончето - сърцето му е синьо.

Дори часовника ти давам, само да останеш.

Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.

Прости ми, конче ненадминато!

Как страшно ще се вее твоят алаброс и

ще свети като слънце в гилотината.

Борис Христов

Заедно

 На кръстопът

...като разпънат от въпроси, които приковат те на видим кръст, какво ти можеш да разкажеш

 на себе си,

на някой друг оттатък кръста.

                                ...докъде ли може да се стигне / освен до психоаналитик/. 

             ...да се разказваш, когато няма никой друг , освен бял кръст,  побит на кръстопът.

...и вместо кръста

 да разказваш, как си живял, 

докато си бил

 брезата бяла

 с бриз

 във всетрептящите

 й от вълнение 

листа.

E

На стария бор

 ...Е..на стария бор протяга самоокършените си ръце: 

"Ела, любов, не искам друго."

Твойте ръце

Палят ноща,

Трепет и страст

Ще се случат, може би.

Моето - не, твоето - да,

Всичко това вероятно предстои.

Разпилей докрай душата ми,

Но дали ще си съдбата ми?

Може би днес,

Може би тук,

Може би утре призори,

Може би с теб,

Може би с мен ще стане чудо.

Може би аз,

Може би ти,

Скрити зад стъклени стени,

С преплетени души, пак ще сме чужди.

Може би днес,

Може би тук,

Може би утре призори,

Може би с теб,

Може би с мен ще стане чудо.

Може би в нас

Тя ще стопи

Тежките стъклени стени,

Ела любов, не искам друго!

Вишни

 На Собакевич

...виж ни - Собакевич с корона от вишни.

- Один там, только, и есть порядочный человек, - прокурор...

- О, да, да, да...

- Да и тот, если сказать правду, свинья.

Есенен дъжд

 От Анна

***

O Maiden, named Autumnal Rain,

you fill the cup of our lives with stars astringent;

In your hands shines the candle of a fiery Sun,

and motley drops are falling from your glorious dress …

I will shelter my Soul beneath the wings of your palms

and in calm, quiet dreams my sadness you will lull to sleep.

From air and ether countless forms grow and tremble –

filling the spaces … fragrances fuse with their being …

Ah, unforgettable Maiden, forever you keep

the chastity dreamed of the Heavenly waters!

How gently your song now resounds – the stars are its tones,

suspended, upon the infinite summit of time –

harmonies sweetly they shed and everything sinks into them …

Annael 

  

***

О, девойко, наречена Есенен дъжд,

пълниш чашата на живота ни със свързани звезди.

В ръцете ти свети свещта на огнено Слънце

и от великолепната ти рокля падат капки...

Ще подслоня Душата си под крилете на дланите ти

и в спокойни, тихи сънища моята тъга ще заспи.

От въздух и етер безброй форми растат и трептят –

запълвайки пространството... ароматите се сливат със своето същество...

Ах, незабравима девойко, завинаги пазиш

целомъдрието сънувано от Небесните води!

Колко нежно звучи твоята песен сега – звездите са нейните тонове,

затихнала на безкрайния връх на времето –

хармонии сладко се обливат и всичко потъва в тях...

Анаел

В рая

 На завинаги донякъде

В рая

има езеро за преплуване

връх за изкачване

облаци за гледане

пролетни мириси върба и шибой

в рая

си говоря с някого

той знае думите които аз знам

и няколко в повече

чел е което аз съм чела

и нещо в повече

взел е със себе си каквото и аз

завинаги.

Или за донякъде.

Екатерина Йосифова

Девиз

На шоколада

 ..изпомачкани изглеждат хората, попреминали  60% от годините си; от изказани и неизказани думи и желания, вменяват им вина, че от най-малкото  плачат; от най-малката топлина се размекват и съвсем се разтопяват от проявена нежност.

...всъщност има ли разлика между тях и фин тъмен шоколад с 60% какао, ами няма, те са неустоими.

...затова  девизът на "Клуб 60+" е : " Неустоим до амин."