На Учителя
....на 27 ходих сутринта рано, към 6, на Мястото на Учителя, беше съвсем рано, градът бавно се събуждаше, съвсем бавно, вратата не беше заключена, леко натиснах дръжката й и тя се отвори, съвсем леко подухна вятър и пристъпих в градината, нямаше никой, съвсем никой...само Мястото си беше там съвсем...
...и ако тялото на всеки уважаващ себе си учител не оставало на земята, какво е това, което съвсем леко се усеща тук - "гравитация", която те кара да полетиш съвсем в едно с мислите си...към Градината на Любовта.
..и защо написах "те кара", но всъщност не става с каране, то е друго, но не мога да го изпиша какво е, "подкарвал" съм към Мястото на Учителя различни хора, за да го видят, и то ги "посреща"- всеки - различно, и се опитвам да разбера всяко отделно посрещане, знам, че говори, но разбирам само отделни "думи", май само си мисля, че нещо разбирам, като от гравитация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар