На Свети Георги
..в градинката, затворена между блокове в квартала, до детската градина, седеше, на една от пейките с вестник и празна бутилка, почти непознат, само на здрасти сме, зачервен, подпухнал от пиенето, махва с ръка за здравей, няколко думи и в тях, ако имаш стотинки за вода, нямам, казвам, имам лев, бъркам, а, те били два,.. и той, извинявай, но нямам да ти върна...казва го и знам, че е честен, като всеки алкохолик...и докато мине време, за да дойде автобусът, приказваме, той -, аз повече слушам...за Македония, за разни други истории...стигна и до шамари, които е получил от баща си:
два само през живота, но ясно ги помнеше,
първият, който получил, за игра с пистолета му,
а вторият, който го залепил за земята, бил докато е в казармата артелчик на курсантите във военното училище,
... в една от отпуските донесъл балкански кашкавал, баща му друг кашкавал не признавал, и много се зарадвал, че синът му носи нещо вкъщи, и го попитал, ти цигари купи ли, купих, а, а как купи кашкавала, ами, признава артелчикът, от артелната го взех, и тогава бащата става и почервенял от яд му изкрещял, ти от храната на курсантите ли ще крадеш, и му фраснал такъв шамар, че артелчикът излетял от кухнята.
...разказваше ми това с изцъклени очи и почервеняло от напрежение лице..такъв беше баща ми, комунист бе, но не бе партиец, такъв си остана,
а как се казваше, преди да тръгна, попитах, и чух - Георги, това ме препъна, обърнах се и казах, баща ти е светил, бил е като Свети Георги...
човекът се дръпна назад, усетих как го обля и стана видимо удоволствието му от сравнението,
и си мисля, ХУбаво е да имаш баща, който да ти светне, че чуждото не се пипа, а и кой кашкавал е най - ХУбавият.
