Лимон

На чудото

..и ето, че отново, пак

без да почука, без да пита,

дойде ми пак на гости грипа.

...и аз, нали, любезен

поднасям чай с лимон замезен,

чета му и на Стефанов Първан

с прегракнал глас от стиха:

Циганско лято

И светлината някак си по тон

се промени, към жълто се избистри.

И в нея, като семчици в лимон,

лежат успокоените ни мисли.

Отминава веселият карнавал

на шумата –

стоим пред голотата

на жълъда, закръглено узрял...

Остана истината за нещата.

Земята тъкмо в тези часове

замисля чудото на плодовете.

В дървото някъде кълвач кълве -

и той е угълбен, забележете!

Денят стои смълчан от сутринта

над някакво прозрение надвесен.

... Да можеше най-важните неща

да ми се случват винаги наесен.

..мда, да, прокашля се и грипът,

"най-важните неща "-

да видиш истината за нещата,

когато съм над теб надвесен.

..аз знам, ще постои и ще си ходи грипът,

  каквото трябваше - видях,

в лимона беше скрита

в крила от пеперуда

нежността -

да, да, точно ти-
"чудото на плодовете"
в
 семчица на резенче лимон.