...преди много време, когато "трябваше да формираме критерия за качеството на поезия и проза", ние, приятелите от снимката, направена в Айтос,
въпреки " огромния си потенциал", нямахме много шансове по пътя към дълбоките води на ювелирната словесност - далеч от столицата, забити в глухата провинция, повече го карахме на игра: фунийки, стражари и апаши, футбол, баскетбол, борба, лека атлетика, кръжок по авомоделизъм, кръжок по корабомоделизъм, шах-мат, а когато станахме 16 годишни взехме дейно участие и в театрална изява, естествено, че в "Малкият принц" изиграхме централните роли.
.
...и от цялата, връхлитаща младежките ни години поезия подбирахме "рационалните" редове, тези които можеха да влязат в употреба т.е. да се изпратят по предназначение веднага, например: кратка форма за обяснение в любов,
"без хляб мога, без вода мога, но без тебе - хич",
това бе мое откритие, успях да изпиша всичките думи на една по-дълга фунийка и задебнах в засада "своята Мина", тя бе също на 16 години, както и аз, мисията не бе много успешна, защото от балкона на третия етаж на блока се показа баща й, любопитен да види, кой звъни в "този късен час" на звънеца долу, на входа, щом зърнах, че някой излиза на балкона, в бързината щях да издухам фунийката нагоре, но добре, че ми спря дъхът и успях да се въздържа, бързо прецених, че на бащата на момичето не му трябва да знае, колко издържам без хляб и без вода, а за останалото ми страдание хич и не помислях, че трябва да научава.
..хукнах да се спасявам заедно със скъпоценнта фунийка, и не защото ме бе страх от бащата на момичето, какво пък като бе строг офицер и имаше лично оръжие - огромни мустаци, просто не исках да стане скандал и да злепоставя обекта на любовта си.
...и затова тичах, тичах, за да не ме настигне скандалът, успях да спра, след като навлязох доста навътре в градския парк и се притулих между дърветата, веднага реших да се отърва колкото се може по-бързо от фунийката, тя бе веществено доказателство, компромат, който щеше да осветли истината за моите намерения и причината да звъня по звънците, като нещатен пощальон, /по-точно нещастен, 16 годишен пощальон тогава бях/.
..вдигнах тръбата, сложих в нея фунийката с текста, събрах въздух в гърдите си и с цялата си любов "изстрелях" своето откритие към открития космос.
...питаш накъде по-точно ли, ами към планетата на " Малкият принц" полетя фунийката, на крилете на истинската поезия полетя.
..., сигурен съм, че тя отдавна е вече там, както съм сигурен, че има Любов, иначе нямаше да има Благовещение.
..а какво стана с " моята Мина" ли, ами ...Мина замина.. за друга планета; с баща си за Варна.
1.Благовещение (с народно име Благовец, на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).
За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38:
2.БЛАГОВЕЩЕНИЕ
стихотворение от Пейо Тотев Крачолов - Яворов
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...
25 март, 1906 г.
