Сфера

На един веселяк

..ето какво разказа за слушателите на Радио Любов нашата редовна слушателка М.К. - вечна учителка:

СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО

  Отшумяват тържествата,с които нашата страна отбеляза 24 май. Въпреки многото минали години, отдалечавайки се все повече и повече от подготовката и отпразнуването на този ден, аз все още много добре си спомням прекрасните учителски колективи, с които работех. Живеехме задружно и отговорно.Споделяхме опита си, онагледявахме уроците, помагахме на по-младите колеги и правехме всичко възможно за по-добри, по-трайни знания и умения на поверените ни ученици, в резултат на което срещахме признателните думи, обнадеждаващите погледи и просълзени очи на техните родители.

    Наред с всички вълнуващи  преживявания, искам да отбележа един от спомените ми за мой колега. Беше учител по трудово обучение.Учениците го обичаха и под негово ръководство от ръцете им излизаха чудесни дървени масички, столчета, дъски за хляб и др. Живееше скромно, жена му не работеше и с любов отглеждаха двете си деца-близнаци. Правеше ни впечатление обаче, че идва всеки ден с чисти, но доста износени връхни дрехи и стари обувки. Между другото беше и голям шегаджия. Случи се така,че заболя от хепатит, след болницата продължи лечението си вкъщи. Трябваше да му се занесе заплатата у дома. Получи се малко неудобство всред колегите, естествено ,страхуваха се, мълчаливо се спогледахме и аз наруших тишината- заявих,че съм готова да му занеса парите. Взех парите, обадих се на жена му да ме чака на пътната врата и какво беше учудването ми, като на двора видях , седнал на стол, добре облечен човек с бяла риза, със съвсем нови обувки и докато се съмнявах дали това е колегата ми,чух: 

"Гледаш ме пременен,нали?Не се учудвай! Когато излизах от болницата на себе си обещах, че всеки ден ще си нося новите дрехи."

 Намигна, погледна към жена си и шеговито добави: 

"Може би ще дойде някой друг след мен и аз да гледам отгоре  как се разхожда с моите дрехи." 
 Всички се разсмяхме. После ми благодари и при тръгване се провикна: 
"И да си носиш новите дрехи,чу ли?"
Погледнах го с умиление, помахах с ръка и мислено му казах, ей, човече, въпреки преживяното, ти си оставаш веселяк. 
 ...после и друго,  и досега помня и неговата отзивчивост. След моето пенсиониране той , сякаш усетил носталгията ми по учениците, училището и колегите, не един път идваше вкъщи, за да ми разкаже за живота в колектива и за съдбата на всички мои ученици. 

 Мисля си сега, колко са важни отношенията с хората с които живеем и работим, нали?

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!

Не казвайте утре ще бъдем щастливи!

Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...

Ще обичаме утре,

утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи, момчета!

Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,

днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте утре ще бъдем честни!

Днес тихичко ще се проврем...

Носете си новите дрехи, момчета

Ходейки - падаме, сънувайки - мрем.

Не казвайте утре със вик на площада

ще кажа истината, после - на клада!

На клада, но утре, а днес потърпете.

Днес се налага да премълчим.

Носете си новите дрехи, момчета

Падаме, както ходим.

Умираме, както спим.

Стефан Цанев

...нали.

...да, точно сега, когато с месеци стоим изолирани от карантината, от страха за здравето си, разбрахме колко са важни хората с които живеем, всъщност разбрахме кои са най-близо до нас, обградихме себе си с една невидима сфера и плътно се изолирахме от всички останали, тях, тези извън сферата, ще обичаме утре, днес само трябва да успеем да го измълчим.

Велик ден

На 18 април



... и не му казах днес, събота, преди възкресението, когато си тръгвах от Красна поляна, на един циганин, който свободно ровеше в кофите под блока, весели празници, не посмях.

... казах му друго, след като го побутнах по рамото,

хей, човече, 

там горе,

 виждаш ли, 

на шестия етаж, 

има една жена и тя ни маха от там,

 тя е майка ми и днес има рожден ден, 

затова да знаеш,

 днес е Велик ден за мен.

... вземи, човече,

и се почерпи за нейно здраве,

циганинът се усмихна, като човек, който вижда пари и веднага каза,

  да е жива и здрава майка ти, 

и ти да си жив и здрав,

 и всички от родата да сте живи и здрави

...и не спря да благославя, сакаш бях пуснал монета в латерна и тя вместо да засвири Happy Birthday to you, весело и дълго благославяше.

Цветница

На Пролетта

..... сутрин рано, още преди четири часа, навън се чува песента на птиците и тя не спира, както всяка пролет буди надежди, че нещо ХУбаво предстои -

 зората, 

изгревът, 

скоро и дните на Цветница, 

и това усещане е съвсем леко, ефирно- копринено, нежно като щрих от току-що започната картина. 

Художник - Анелия Павлова

 ...ХУбавата картина се познава лесно... в мига, в който я погледеш и поемеш въздух, дъхът спира и сякаш сетивата замръзват, само мозъкът трескаво работи и търси отговора на въпроса им, какво е това, което възприемаме.

..казано е, че " ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота - уханието на Бога да остане в нас."

...и това ухание е език на хармонията, който резонира с красотата и чистотата в песента на птиците, с аромата на цветята и е отговор на отношението ни към щрих от една жива картина - картината на Бога.

Компромат

На Благовещение*

...преди много време, когато "трябваше да формираме критерия за качеството на поезия и проза", ние, приятелите от снимката, направена в Айтос,

 въпреки " огромния си потенциал", нямахме много шансове по пътя към дълбоките води на ювелирната словесност - далеч от столицата, забити в глухата провинция, повече го карахме на игра: фунийки, стражари и апаши, футбол, баскетбол, борба, лека атлетика, кръжок по авомоделизъм, кръжок по корабомоделизъм, шах-мат, а когато станахме 16 годишни взехме дейно участие и в театрална изява, естествено, че в "Малкият принц" изиграхме централните роли.

.

...и от цялата, връхлитаща младежките ни години поезия подбирахме "рационалните" редове, тези които можеха да влязат в употреба т.е. да се изпратят по предназначение веднага, например: кратка форма за обяснение в любов,

 "без хляб мога, без вода мога, но без тебе - хич", 

това бе мое откритие, успях да изпиша всичките думи на една по-дълга фунийка и задебнах в засада "своята Мина", тя бе също на 16 години, както и аз, мисията не бе много успешна, защото от балкона на третия етаж на блока се показа баща й, любопитен да види, кой звъни в "този късен час" на звънеца долу, на входа, щом зърнах, че някой излиза на балкона, в бързината щях да издухам фунийката нагоре, но добре, че ми спря дъхът и успях да се въздържа, бързо прецених, че на бащата на момичето не му трябва да знае, колко издържам без хляб и без вода, а за останалото ми страдание хич и не помислях, че трябва да научава.

..хукнах да се спасявам заедно със скъпоценнта фунийка, и не защото ме бе страх от бащата на момичето, какво пък като бе строг офицер и имаше лично оръжие - огромни мустаци, просто не исках да стане скандал и да злепоставя обекта на любовта си.

...и затова тичах, тичах, за да не ме настигне скандалът, успях да спра, след като навлязох доста навътре в градския парк и се притулих между дърветата, веднага реших да се отърва колкото се може по-бързо от фунийката, тя бе веществено доказателство, компромат, който щеше да осветли истината за моите намерения и причината да звъня по звънците, като нещатен пощальон, /по-точно нещастен, 16 годишен пощальон тогава бях/.

..вдигнах тръбата, сложих в нея фунийката с текста, събрах въздух в гърдите си и с цялата си любов "изстрелях" своето откритие към открития космос.

...питаш накъде по-точно ли, ами към планетата на " Малкият принц" полетя фунийката, на крилете на истинската поезия полетя.

..., сигурен съм, че тя отдавна е вече там, както съм сигурен, че има Любов, иначе нямаше да има Благовещение.

..а какво стана с " моята Мина" ли, ами ...Мина замина.. за друга планета; с баща си за Варна.

*Благовещение
1.Благовещение (с народно име Благовец, на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).
За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38:

2.БЛАГОВЕЩЕНИЕ
стихотворение от Пейо Тотев Крачолов - Яворов

Прохладен лъх от ангелско крило,
                о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
                о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
                о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън... 
25 март, 1906 г.

Богомолка

На болката

...Богомолец и Баснописец

Самецът на Богомолката

си изля пред мене болката:

- Авторе на басни, чуй,

на какво прилича туй?

Чудиш се, че в миг любовен

гледал съм като отровен,

ала виж ни к`ва картинка

сме със мойта половинка -

как да съм щастлив, като

щом на брачното листо

отпразнуваме със нея

празника на Хименея,

знам, че тази страстна самка

от любов ще ме изамка! -

Тъй ми каза той и аз

жив оплаках го тогаз.

Валери Петров

"От иглу до кюнец"

...и В.П. допълва със съжаление, че не е успял да вмъкне към "самка" и "изамка" и други две възможни рими - "двамка" и "примамка"...и още споделя мисли за нещастния самец, че "колцина от нас са жертвоготовни като него? Аз лично, признавам си, въпреки естественото сексуално влечение бих побягнал презглава пред рискове от този род."

...да побегнеш - може, но ако си богомолец - комсомолец - млад, драги Валери, но, знаеш, от годините краката вече не ни държат и си опит от опита на опитната самка, огнен фихър те подхваща, затова е казано, "преди да разпалиш пожара в жената, помисли дали можеш да го угасиш! Защото, като се разпали оная ми ти пещ..." Г.В. И едни огненени вълни те обливат, вълнението думка в ушите ти, не може да не го знаеш, като при кръвно 200 на 100, ето ги вихрите:

..100 на 100 богомолката ще ти прошепне, че си и талантлив, а казва ти го за примамка, о, Боже, миг след това ти вече няма да си ти - за миг пещта ще те изамка, като сламка.

Лимон

На чудото

..и ето, че отново, пак

без да почука, без да пита,

дойде ми пак на гости грипа.

...и аз, нали, любезен

поднасям чай с лимон замезен,

чета му и на Стефанов Първан

с прегракнал глас от стиха:

Циганско лято

И светлината някак си по тон

се промени, към жълто се избистри.

И в нея, като семчици в лимон,

лежат успокоените ни мисли.

Отминава веселият карнавал

на шумата –

стоим пред голотата

на жълъда, закръглено узрял...

Остана истината за нещата.

Земята тъкмо в тези часове

замисля чудото на плодовете.

В дървото някъде кълвач кълве -

и той е угълбен, забележете!

Денят стои смълчан от сутринта

над някакво прозрение надвесен.

... Да можеше най-важните неща

да ми се случват винаги наесен.

..мда, да, прокашля се и грипът,

"най-важните неща "-

да видиш истината за нещата,

когато съм над теб надвесен.

..аз знам, ще постои и ще си ходи грипът,

  каквото трябваше - видях,

в лимона беше скрита

в крила от пеперуда

нежността -

да, да, точно ти-
"чудото на плодовете"
в
 семчица на резенче лимон.

Икона

На вчера


.. вчера един професор, доста възрастен лекар ми каза, здраво е сърцето ти, а това, което е дошло, ще си отиде,  депресивното състояние е също като човек, постои, постои и като му омръзнеш си отива, като есен си отива - красива, депресивно красива, събрала багрите си в едно единствено листо.

...и песен е есента на приказна атмосфера от синя сфера с есенно листо.

...излязох от кабинета на лекаря и тръгнах по същите тротари, по които бях дошъл, но всичко бе някак променено, сякаш по-леко се вървеше и аз - "пей сърце" и "хоп - подскок", и така дълго, минах през доста улици, които не познавах, промуших се между някакви сгради и се озовах в една сбутана уличка пред магазинче за икони.

..ти това магазинче не можеш да го намериш, ако не знаеш, че го има, то е доста  встрани от по-значима улица, иконите там нямат шанс да бъдат забелязани случайно, а и намерени, как ли съществува едно магазинче за икони, ако разчита на случайността, може би на нещо друго разчита то, по-точно - иконите.

...навярно истинската икона "не разчита", тя е "разчетена", за нея няма време, тя е времето - вибрация живот, както се казва, - песен, стои и чака да бъде чута

през лабиринта на големия град, 

през едно-две земни полукълбета -

приказната атмосфера 

 на съществените неща -

 - красивото лице 

на замечтаната необятност на сътворението.

Как точно ли, ето така:

...и тази "мелодия", която прихващат сетивата ми, докато разглеждам тази картина, ме смайва, сякаш някой нарочно я препраща към едно сбутано магазинче, дълбоко скрито навътре в мен.

 ..и аз в отговор започвам да пиша, какво съм видял, и като всеки смаян пиша "смайващо", и го изпращам без да го чета, после чак се "връщам" и , докато гледам картината, попоглеждам какво съм ти написал, а то ...сякаш залита, бърза и застъпва дългите връзки на обувките си, опиянено някак - омайното великолепие на объркано насам - натам, но някак принадлежащо на всичко това, което са искали да ми разкажат с картината...а то, миг, отива си по-бързо от вчера, от есента, от депресивното състояние на минало, което няма никога да се върне..като падащите есенни листа.