... 15 март е Р.Д. на моята баба Слава. За тази дата приготвям нещо и след това ходя при нея - на последното й място до Бакърената фабрика. Минаха 21 години откакто си замина. Тази година щеше да стане на 115 години. Харесвах тази жена и много се разбирахме. Известно време, докато учех първа година в техникум, живяхме заедно. Тя се грижеше за мен и споделяше трудната ми първа година... Странно е, че съм кръстен на нейния съпруг - Михаил, но не знам неговия Р.Д. Може да бъде всеки ден от годината, в който си мисля за него..
.. Дядо ми Михаил казвал, че вижда в света неправдите и не можел да остане равнодушен, по-добре било, според него, човек да не е толкова умен - за да живее по-спокойно т.е. да не вижда прикритото зло, а нали и познанието носи тъга.
...всъщност, тъгата идва от незнанието, ще му го "обясня".
Ето, казват, че не е хубаво да носиш име на починал роднина. Така е, ако те е страх и не знаеш. Но ако знаеш, че името натрупва заедно с живота на човека мъдрост, след като човекът затвори очи, името му може да пренесе това знание в следващия човек, който бъде кръстен на него. Така се е "получава" и с мен./Скромността тук няма нищо общо/ Затова благодаря на баба Слава, че е избрала дядо Михаил/ бил е добър човек/ и сега мога да се радвам на света, който "разкрива" тайните си пред мен...Не е необходимо да се съгласяваме с тези
твърдения, но ако знаеш, че преди теб има хора, които са раздавали доброто, започваш да вярваш, че то остава в името им.
Все едно вадя вода от дълбок кладенец, и колкото веригата /името, което се предава от дядо на внук/ е по-дълга, толкова и водата, която ще извадим е по-чиста и носи "посланията" на доброто в света.
Веднъж реших да надникна в един кладенец, махнах капака и погледнах водата. Видях, че някой ме гледа отдолу. Засмях се и той се засмя. Пуснах му едно камъче и той ...не видях какво стана, защото ме дръпнаха от кладенеца и ме удариха - било опасно деца да отварят дълбок кладенец. Не помня да са ме били, но този "шамар" го помня. И не се сърдя за издърпаното ухо, а за това, че не разбрах какво искаше да ми каже кладенецът. Сега си мисля, че е искал да ми каже, че е щастлив, че съм част от"верига", която вади вода и я дава на хората, за да си я
носят в шепа - глътка любов...
А камъчето никак не е безобидно. Мисля си за него, че се превръща в огромна канара, ако заменим любовта с насилие... Методи Андонов, в края на своя филм "Козият рог", затова е накарал Антон Горчев да хвърля огромните камъни, надвиснал над зейналата пропаст. Знаел е, че ако скъсаме веригата- любовта на вплетените две сърца, ще ни затисне огромната канара на самотата...и това е пропаст от която няма излизане.
Мислех си за "водата" от един кладенец и веригата, в която съм, за да вадя вода от него и се появи притчата "Как водата се е променила". Как се появи ли? Четях "Най-известните суфи притчи и приказки" и отворих книгата. Погледнах докъде съм стигнал и ... прочетох за "водата":
"Веднъж Хизир, учителят на Мойсей, се обърнал към хората с предупреждение:
- Ще настъпи ден - казал той - в който цялата вода по земята освен специално събраната, ще изчезне. След това ще я замести друга вода и човеците ще полудеят от нея.
Само един човек разбрал смисъла на тези думи. Той събрал повечко вода и я скрил на надеждно място. След това започнал да чака кога водата ще се промени. В предсказания ден всички реки пресъхнали, всички кладенци също и човекът, отивайки в убежището си, пиел само от своите запаси. Но минало време, реките и кладенците отново се напълнили с вода, спуснал се към хората и видял, че те мислили и говорили по съвсем различен начин от преди, че им се е случило това, за което са ги предупреждавали, но те дори не си спомнят. Когато се
опитал да говори с тях, разбрал, че те мислят него самия за луд и не го разбират. Отначало той не се докосвал до новата вода, всеки ден се връщал до своите запаси. Но накрая решил да опита от тази нова вода, защото се чувствал непоносимо самотен, отличавайки се толкова силно от всички останали. Пийнал от новата вода и станал като другите. Напълно забравил за старите си запаси. Хората го гледали и смятали, че той просто се е излекувал от безумието си."
Ето, колко сложно, през кладенци, вериги и филми, се мъча да разбера, как трябва да се променяме, без да "късаме", а и без да забравяме за "истинската" вода...за такава промяна разказва притчата "Желанието да промениш света":
"Баязид Бистами е написал в автобиографията си:
"Когато бях млад, в основата на всичките ми молитви, беше желанието да променя света. Молех се:"Господи, дай ми сили, за да променя този свят!"Всичко ми изглеждаше погрешно. Бях революционер по дух и исках да променя нещата.
Когато съзрях, започнах да се моля по следния начин:"Изглежда искам твърде много. Животът се изплъзва между пръстите ми, минал съм почти половината, а не съм изменил дори един човек. Затова, Господи, моля те, позволи ми да променя поне семейството си!"
А когато остарях и осъзнах, че дори да променя семейството си, е твърде много, тогава разбрах, че ако променя самия себе си, това вече е предостатъчно. Сега се моля така:"Господи, разбрах и искам да променя самия себе си, позволи ми да направя поне това!"
И Бог ми отвърна :"Нямаш вече време - трябваше да мислиш за това в самото начало...""
Но ето какво се "появи" от Словото, за да ни помогне. Все едно задаваме въпрос и Учителя ни отговаря:
Съборни беседи 1925, Живите образи
"...Не е въпросът да изменим естеството на другите хора, но ние трябва да изменим себе си. Аз трябва да изменя себе си, да зная, че обичам хората, а не да ги карам да вярват, че ги обичам. Те трябва да знаят, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от любов към тях, и да се радвам на най-малкото проявление на Любовта. За мен е важно това, че проявявам Божията Любов. И нека това да е свършен факт за мене, а не да се спирам върху туй какво мислят другите хора. Само така могат да се спасят хората."
... книгите, които купуваме остават и за тези, от "веригата", след нас - за децата ни, които сега сякаш все нещо не умеят и не го правят, както искаме ние,... както не умеят, когато са малки, да правят "жабки" с камъчета по водата, но пък могат по-късно да "тръгнат" по водата, ако са с книгите и истината в тях - за доброто, което носи всеки човек, но не успява да го прояви.
... нали затова казват, че всичко е за добро, то, ако не е добро, се къса и се забравя, като име на заминал в невидимия свят човек.
