ХУбост

На края

...какъв по-подходящ край на зимата от вледеняваш студ и затрупващ всичко сняг.

... като снимка от стар албум, отваряш нета и виждаш снимка,

 която ти донася повей за край от стих на Александър Блок:

"Я, не спеша, собрал бесстрастно

Воспоминанья и дела;

И стало беспощадно ясно:

Жизнь прошумела и ушла."

... останал е в мен от времето, когато поезия връхлиташе отвсякъде, от младостта остават драскотини, дълбоки следи, които повеите на времето трудно заличават.

...писах го наскоро по повод тази снимка, която по-късно премина в картина,

 че човек губи доста от свои илюзорни представи за живота, виждал съм го това, как угасва в очите на старите хора, умора от случващото се, което накрая носи само болка,

 каквото остава от ХУбостта на човека,

толкова е ХУбав животът му накрая,

 изпочупените клони,

 падналите дървета са точно част от тази ХУбост в края на дните ни,

 тогава какво остава от живяното ли, 

ХУбостта му е в споделеното, 

мигът в който за малко сме поспирали, 

за да се порадваме.

..както се радваме днес:

"зима ушла" ...шептят тихо  думи и топят леда на дните:

Разказвай ми, слушам те, толкова музика винаги има в гласа ти. До тебе съм сгушена, тъй ми е хубаво, колко е топъл гласът ти!  Във огнището тлее жар, вън се спуска мрак. Губи се пътят стар, цял засипан в сняг. Спрете бели мигове, тъй бързо не летете. Няма път в нощта. Своя неизбежен бяг за малко забавете. Няма път в нощта. Разказвай ми, слушам те, знам, че е истина, всичко ти вярва сърцето. Край огъня сгушени, виждаме искрите как се прегръщат и светят.