Луна

На Кикиш

Луната изплува със ясно лице

и злато изля над земята -

красива, блестяща, с туптящо сърце

загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,

невидим слуга я понесе,

проблесна от радост прекрасният лик

и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,

в море от прекрасни дантели -

високо в небето, в спокойство и мир,

далеч - сред зведиците бели.

Петя Дубарова

...видях я тази "безкрайна шир"  в края на един ден на Кикиш - високо място на Витоша над София ...нощта бавно настъпваше и чакахме залеза, той запали светлините на града, милионен град - милион ярки звездици, сякаш някой бавно разстила жарава пред нестинари....и  една Жар птица носи на крилете си още жар - пълната Луна.

ХУбост

На края

...какъв по-подходящ край на зимата от вледеняваш студ и затрупващ всичко сняг.

... като снимка от стар албум, отваряш нета и виждаш снимка,

 която ти донася повей за край от стих на Александър Блок:

"Я, не спеша, собрал бесстрастно

Воспоминанья и дела;

И стало беспощадно ясно:

Жизнь прошумела и ушла."

... останал е в мен от времето, когато поезия връхлиташе отвсякъде, от младостта остават драскотини, дълбоки следи, които повеите на времето трудно заличават.

...писах го наскоро по повод тази снимка, която по-късно премина в картина,

 че човек губи доста от свои илюзорни представи за живота, виждал съм го това, как угасва в очите на старите хора, умора от случващото се, което накрая носи само болка,

 каквото остава от ХУбостта на човека,

толкова е ХУбав животът му накрая,

 изпочупените клони,

 падналите дървета са точно част от тази ХУбост в края на дните ни,

 тогава какво остава от живяното ли, 

ХУбостта му е в споделеното, 

мигът в който за малко сме поспирали, 

за да се порадваме.

..както се радваме днес:

"зима ушла" ...шептят тихо  думи и топят леда на дните:

Разказвай ми, слушам те, толкова музика винаги има в гласа ти. До тебе съм сгушена, тъй ми е хубаво, колко е топъл гласът ти!  Във огнището тлее жар, вън се спуска мрак. Губи се пътят стар, цял засипан в сняг. Спрете бели мигове, тъй бързо не летете. Няма път в нощта. Своя неизбежен бяг за малко забавете. Няма път в нощта. Разказвай ми, слушам те, знам, че е истина, всичко ти вярва сърцето. Край огъня сгушени, виждаме искрите как се прегръщат и светят.

Кайлаш*

Напролет

...ул. "Султан тепе", стар панелен блок висок, много висок за времето си, почти четири етажа и отстрани, сбутана със съседството на агенция Фокус- малка градинка, ранен преди обед, и в нея още по-малка, слаба и суха с набраздено от бръчки лице, с оредели бели коси, стърчащи от нещо като кърпа-забрадка, стоеше Ваня, държеше в ръцете си празна пластмасова кофа и гледаше към сухите стърчащи стебла от миналогодишни цветя и треви - с една дума - пълно единство между обект и субект..
...направих няколко крачки към нея, поздравих, познаваме се на здравей и здрасти, тя не знае как се казвам, по-точно забравя, но помни лицето ми, и като ме види, все ме пита
... как си мале,
 а аз все отговарям, добре съм, добре.
... а днес допълних, виждаш ли, идва и пролет,
...няма вече пролет, каза Ваня, нямам сили, мале, едва идвам до градинката и до магазина , това е.
...а до църквата ходиш ли, питам, палиш ли свещ за Марко/ мъжът й почина преди няколко месеца и тя оттогава отпадна/
... къде ти, ще ходя толкова далече .- не мога, аз му паля вкъщи, сложила съм го над шкафа, изгорихме го Марко, но много пари искат за място, за погребение, а и селото ни е много далеч и за там пари трябват, при мен е Марко, при мене, мале, при мене.
...тъжно е около старите панелни блокове, то нови панелни блокове няма, но вече има нови панелни гробища и нашите старци един до друг там, заедно в едно непоносимо време - бремето да си останал жив, но сам; да обикаляш само около една урна... над шкафа в един  панелен блок, докато сам станеш на прах.

 *Кайлаш е връх в Тибет, свещено място за пет религии, над 1000 години вече там се стичат поклонници, за да извършат кора, 51-километрова обиколка по часовниковата стрелка около върха за отдаване на почит на боговете. Някои дори изминават този път с пълзене. Според вярванията една обиколка изтрива греховете на един живот, а 108 осигуряват нирвана, върховното духовно просветление.

П.П. ...какво е просветление ли, понякога бяла светлина, която виждаш някъде далече, високо, горе, като над далеч "Кайлаш", която изпепелява, като липсата на хора, за които разбираш колко си ги обичал, но след като вече ги няма.

Архангел Михаил

На Духа

...предание разказва, че Св. Евангелист Матей отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. 

    Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.

    Вижте, колко било лесно. Интересно кой ли е бил този див народ с лоши нрави и обичаи. А не смея да попитам, дали пък не е имал и слънчева родина. Но пък колко е лесно  нещата да се оправят... Стига Бог да ти повярва, че си доброжелателен и че всичко, което получиш, ще дадеш на хората и Божията благодат се изсипва в чудни плодове. Мисля си, че и ние имаме подобни легенди, които ни показват същото.

    ...например - ждрелото на река Ерма. Огромна пресечена скала, през която минава реката. 

   Легендата разказва, че Архангел Михаил е помогнал на хората, като е разсякъл скалата, за да изтече водата на огромно езеро, заплашващо живеещите около него. 

След това е посочил място между три огромни бука, откъдето потекла лековита вода. 

...пил съм от тази вода и знам мястото, където има  манастир със заключена врата. Манастирът се казва Архангел Михаил. Намира се на много хубаво място, но е запустял. До манастира са трите бука. Светата троица, казват че било - Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Едното дърво е поразено от гръм. 

Гръм не от небето, а гръм към небето. С него си е отишъл Светия Дух, след като манастирът е запустял. 

   Петър Дънов -Учителя казва, че Бог е великотърпелив и все търпи нашите низости и затова, според мен, и водата продължава да си тече... през ждрелото е река, а от буките е малка струя, но пък нали за нея казват, че е лековита - кара ни да се замислим как да върнем Духа.

    Щом върнем Духа в слънчевата ни родина, ще се разлистят почернелите буки, ще се отворят старите храмове, ще се измият старите грехове и хората ще се събудят за Нов живот.  Тогава те ще вкусят и от чудните плодове, които до тогава не са забелязвали – плодовете на Любовта.

 ...все се питаме, но как да стане това. Толкова е просто, че чак не е за вярване. Като се научим да даваме. Това човек го разбира най-накрая на живота си, но тогава е вече късно. Радостта е в ръката, която дава. Същата ръка е Божията ръка, тя превръща жезъл в благодатно дърво, което е отрупано с плодовете на Любовта.

    ...казват, че Архангел Михаил винаги е готов да ни помогне, стига да го помолим за това. Мисля си, че преди да поискаме нещо от него първо трябва да сме дали. Ето, давам ти това есе.