Златна прежда

На песните

И да искаш, и да не искаш -

никога вече няма да слушаш

тази мелодия сам:

където да си - далече и близко,

където да си - и аз ще съм там.

Тихо до теб ще се сгушвам,

като зверче укротено

ръката ми ще се промъква

в твойта голяма длан

и пак песента - златна прежда -

ще ни оплита и омотава

здраво и нежно

като първия път,

като тогава...

Дори и да ме забравиш -

тази песен отново ще връща

в дланта ти - моите пръсти,

на коленете ти -

мойте коси разпилени...

И да искаш, и да не искаш -

ти винаги ще я слушаш

със мене.

Станка Пенчева