...здравей Любов,
отдавна не съм ти писал, сега ми е малко странно, все пак съм вече в Клуб 60+, защо го правя ли, сигурно, за да си припомня доброто старо време и да си въздишам по него, ехей, колко е хубаво да ти споделям своята будност.
...знаеш ли, мисля, че нищо не се е променило след толкова време откакто се познаваме, ти и аз сме си все същите, в редките срещи, които имаме, съм някак замечтан, като съвсем леко "открехнат", много внимателно поглеждам навън, сякаш се колебая, като човек след като е отворил входната врата - дали някой е почукал или само така му се е сторило.
...пиша ти, но фейсът "бибитка" и ми пречи.
...Любов, доста е миналото от моя живот, то повечето е минало, бъдещето е съвсем малко и знаем как ще завърши някой ден, но има нещо, което в живота е прекрасно - не знаеш какво ще ти се случи преди края, "прекрасното" пълни дните ни, като кофички с малки камъчета за мозайка, бели и черни, шарени- също, а ние си ги подреждаме всеки ден, и така угрижени в подредбата понякога забравяме какво всъщност правим.
..мисля си, Любов, какво е това, което не трябва да забравяме, казвал съм си го, ние, Любов, не трябва да спираме да бълбукаме - да разказваме себе си на другите, да се опитаме да утолим жаждата на сетивата им за красота и нежност.
... мил съм мозайка, Любов,
и колкото по-внимателно - обгрижено я миеш, толкова по-красива става подредбата на твоите камъчета от кофичката, в която притуряш, а и вадиш - раздаваш цял живот безценните, твои, златни дни и нощи.
...мисля си, че ми провървя с тебе, Любов, даваш ми шанс, все още имам време, дано имам, да се променя и от груб и невъздържан Собакевич, да се опивам да стана майстор на венециански мозайки.
...вярвам ти,
с теб Любов,
виждам ги.
... и ще направим по-хубава мозайка от тази в църквата на Сан Микеле, можем, нали.
