Ноу-хау*

...а знаеш ли как живеят и потропват "хорца" хората в България, но не на Седемте езера на Рила, а по Ломските села? Ето, този свещеник разказва, че знае как и ето ТУК може да чуеш.

... отслужвали панихида на живи хора, които не били сигурни, че ще им я отслужат след като умрат, поради липса на пари на техните близки, приживе отслужват своята панихида.

..преди време една колежка все си повтаряше:

 весело бе моето погребение, 
всички приятели бяха в настроение,
 само на мене ми беше малко тъжничко...

..сега чак разбирам защо му е било тъжничко, ами защото не може да хапне и пийне на своята панихида, 

 ...така и хората от Ломско, искат да си попеят/да ги опеят докато могат.

.. и аз имам нещо като ноу- хау, мисля, че е хубаво да целунеш хората, които ще дойдат на твоето погребение, докато си жив, че после те ще те целуват, но ти няма да можеш да го правиш и ще ти бъде тъжно, затова е много хубаво хората, които обичаш, да ги събереш, докато можеш, и да си ги нацелуваш.
..защо ли, времето много се забърза и всичко сякаш е в един миг, докато се завъртиш и годината е минала; и животът, казват, дори свършва внезапно и тогава всяка  клетка пищи и се моли да не пропускаме миговете заедно с хората, които обичаме.
...все трябва да има начин как да стане това,  но без да трябва да се умира, жалко, но не знам как.

* Ноу-хау  м.(англ. know-how) - знам как, Спец. Описание на технологическите подробности при закупуване на даден патент или лиценз." Речник на чуждите думи в българския език", Издателство на БАН, 1993 г., София. 

Капка

На "Благодаря ти, приятелю мой....никой досега не е казвал толкова истинни думи за мен..❤"

...безкрайни дълги нощи в самота бях, и се молих на Бога, да ми даде светлина, мъничко, колкото от светулка, колкото от малка звездица, колкото плаха искрица, но да я има, знаех, че с нея щеше да дойдеш и ...ти - тихо и нежно, като снежинките на първия сняг в късния час тази нощ.

...вали сняг, протягам ръка и събирам в шепа звезди, те искрят в нощта и в миг се разтопяват от щастието да са близо до мен,а едни се подредиха на опашка и чакат на парапета своя ред, за да ми разказват за звездното нощно небе.

.....а в утрото, на парапета, от всичките снежинки или може би от само една бе останала капка, стоеше си и се усмихна, щом ме видя.

..здравей, каза, прочетох есетата, които пращаш в ефира, благодаря ти, че си успял да напишеш толкова нежни редове, сякаш всичките са за мен, като за снежинките снощни - нежни, изпълнени с огромно доверие към други.

 ...винаги съм търсила този начин на общуване с хората, не знам защо, но се оказва трудно досега да го постигна, ето, толкова живот мина, а все не успявах, почти бях изгубила надежда, че е възможно, казва се мека топлина при общуването, толкова пъти съм чувала за нея, сякаш реклама за самия живот, но трябваше да дойдеш ти снощи, за да го почувствам, че е в тихата дума, ела, както между хора, които са се намерили.

...и още преди да успея да й кажа, благодаря и..чакай, тя изчезна и почти веднага чух тихото й кап..

... ще я чакам, знам, че ще се върне пак, за да ми разказва, аз много обичам да ми се разказва, мога да слушам, докато съм жив, какво една капка по своя път е намерила.
...понякога нежна ръка успява да изрисува всичко това в картини, знам как се казват те - Пътят на една звезда.