...отсреща, под моя прозорец, отрязаха сухите клони на старото дърво, които то все протягаше към брезичката, сякаш искаше да я обгърне в прегръдка, е, сега, вече разделени, предполагам, че всичко ще е наред - на дневен ред - всеки по реда си.
...мисля си, че брезичката ще излекува раните си, та те са само по кората й - едва, едва се забелязват, но за старото дърво - не знам, ще успее ли въобще да разплете ХУбавите си клони и да забрави всичко ХУбаво, което бе преди да дойде раздялата им... на черен Х ..и бяла У.
...и пише Борис Христов в повест " Смъртни петна":
" Памет - Болката се върна и дълго кръжа на мястото, където бе зарасналата рана."
...на мястото, не над мястото кръжи, значи не е заминавала, все си е била вътре, някъде под раната, под корицата на брезата, сигурен съм - ще се вижда, защо съм сигурен ли, защото съм виждал брезова корица, най- отгоре е съвсем прозрачна, до бяло...като от силна болка - неистово боляща при раздяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар