Среща

На Тодор Вълчев

....не си от София, му казвам, толкова пътувам с градския, но досега не съм виждал това, което направи ти.
... не съм, отговаря възрастен човек, висок, снажен, с каскет, едро, грубо лице, прошарен, от Стара Загора съм, но повече от двадест години живея тук, имам къща в Драгалевци.
... аз много се зачудих, продължавам, защо ли ти остави торбите си, багажа на пейката на спирката и хукна към автобуса, но не се качи, а енергично заръкомаха на водача да изчака.
...това бе станало пред очите ми, бях настрани и не видях момичето, което тичаше зад автобуса и на което непознатият мъж помогна да се качи, а самият той се върна към пейката, като бавно са клатушкаше, доволно, предполагам.
.....действително не съм виждал някой да остави багаж и да хукне да спира автобус, за да може непознат за него пътник да се качи, може да се види, но в някой друг живот, когато няма да има... автобуси в София..
...всъщност този човек го забелязах още преди да скочи, за да помага, беше заел малка част от пейката, но си смести торбите заради мен, не седнах до него, за да чакаме заедно, но ме зачуди, че ми направи място, после съжалявах за пропуснатата възможност по-дълго да си говоря с него, какъв шанс изтървах, оказа се, че този човек е бил в над 60 държави, разбрах го, докато ми доразказа себе си, качих се с него и пропътувах няколко от неговите спирки, жалко, че трябваше да сляза, а така ми се искаше да чуя за живота на този /разбрах  -70 год./ човек, безброй срещи с хора - от Путин до Тръмп.
... не е възможно, възкликвах аз, докато той, като скоропоговорка, изреждаше къде и с кого е бил.
... не мога да повярвам, че си изживял всичко това.
... а той се смееше и каза, е, и аз не вярвам, че го изживях, но още има живот, стига да ти се иска все още да се срещаш с хората.
...как да няма още живот, мисля си сега, животът е среща - ти и света, и независимо с президент или с тичащ към теб човек, все си е значимо за тебе, то си е среща с... твоя живот.