МЕРСИ - домат №13

...малко история: в началото на юни посадихме 18 корена домати, предложихме на свои приятели да поемат "шефство" върху някой от тези корени, което се състоеше само в изпращане на позитивни мисли към съответния избран домат, надписахме корените и зачакахме, като от време на време давахме информация как се развиват доматите. Ето днес откъснахме първия домат от корен с №13. Предполагаме, че връзката, която мислено се е осъществила между човека, който избра този корен, и самия домат е повлияла за развитието му, а самият домат, поне външният му вид, дава информация за човека, който го избра.

МЕРСИ 

 новата игра - загадка на радио Любов

първо наградата - голяма кутия бонбони Мерси

условието на играта - да се направи "характеристика" на човек, разглеждайки един домат 

ще спечели този слушател, който направи най-точна характеристика на човека, който мислено се е грижил за разглеждания домат

започваме с домат №13

направете характеристика на човека, избрал корен домат с №13

отговорите ще се оценяват от самия човек, който избра в началото на юни корен с №13

ето и снимката, очакваме вашите характеристики

ако сега не успеете, играйте за МЕРСИ със следващите домати 

Великата красота

На Доброто


...помията на делничното ме заливала, и колкото повече се правя, че не  забелязвам, тя толкова повече намира начин да се появи отвсякъде, от хората, които сме допуснали най-близо - най-лесно й е.
...а ние сме свикнали те да въздишат заедно с нас, колкото по-близо ги допуснем, толкова по-силно въздишат, дори някои спират дъх, докато им разказваме за своите открития за великата красота, която съзираме, а и аз опиянен от възможността да я споделям - описвам я в есета, разказвам за нея "под път и над път", ефирът на Радио Любов е пълен с въздишки на околните, носещи се като нежни бели облачета  по синьото небе, все съм си мислил, че като си разказваме преживяното си помагаме.
..но едно и да се мисли, съвсем друго в действителност какво се случва, когато спира дъхът...и премълчава, че неговата кауза е друга - да се съгласява, докато му трябва. И тъкмо да си повярваме, че сме направили откритието, че великата красота я има и е почти "зрима" за сетивата ни,  и се излива доброто на откровението, че съвсем друг е фонът на това което живеем, дълго и уважително премълчавано несъгласие, целящо да разгроми с прозрението, че делничното е набутано с грозно и оцапано, с една дума - помия.

...има велика красота, знам и защо я има, така Доброто обича.