Таен знак

На Милен

...днес в НДК:

16:00

Щанд № 326

Среща с автограф с Милен Русков

Милен Русков е български писател и награждаван преводач от английски език. За първите си два романа „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004 г.) и „Захвърлен в природата“ (2008 г.) той получава съответно наградата за дебют на конкурса „Южна пролет“ и „ВИК“ за роман на годината, а за „Възвишение“ от 2011 г. - престижните отличия „Христо Г. Данов“, „Златен век“ на Министерството на културата, наградата „Елиас Канети“ и Европейската награда за литература за България. Текстът беше превърнат в театрална постановка под режисурата на Иван Добчев и във филмов проект на режисьора Виктор Божинов. През 2017 г. писателят публикува новия си роман „Чамкория”, който до  момента е награден с наградата на град София и отново „Елиас Канети”.

Представя ИК „Жанет 45”


..ще награбя книгите, които имам на Милен Р.  и "Захвърлен..,"и "Джобна..", и "Възвишение", и "Чамкория", но и двата тома, и ще се подредя за автограф, но ще му поискам да е, като за мен, по-специален, аз съм си го избрал какъв точно да е - Тайния знак за Черешово топче от филма  "Възвишение". Ще го помоля да ми го нарисува на всяка една от книгите си, за да води всеки един от следващите им читатели. А и да ми е за урок докъде може да стигне човек, изгубвайки сетивност какво точно прави, докато си мисли, че пише и дописва, правейки от написаното филм.

...писатели, книги, филми...дядо Коледа, Снежанки и т.н. - за какво са, ако не за да възпитават, а с Тайния знак се оказва "вярната" посока.

..по-явно да го кажа, има една граница, вътрешна, на първо място, която не се преминава, Милене, нарича се свян, преминеш ли оттатък, връщане няма.

Сламена шапка

На дядо Кънчо

...днес бе ХУбав ден. Пътувах сутринта в автобус 120 и си четях Словото. Почти винаги съм седнал на последната седалка, която се "освобождава" щом се кача и сякаш ми казва:"Хайде, днес да видим какво ще прочетем." Към телевизионната кула прочетох следния текст:

"И тъй, отношенията на другите към тебе зависят от твоето отношение към Бога. Когато твоето отношение към Бога е правилно, всички хора постъпват към тебе добре. Ако обичаш хората, това показва, че си възприел Любовта на Бога правилно, в нейната пълнота. С едно семейство може да се запознаеш по два начина: или като обичаш децата - тогава бащата ще те обикне; или ако обичаш бащата, децата ще те обикнат. Като се запознаеш с децата, като им правиш услуги, бащата ще се заинтересува за тебе. Правя превод: ближните - това са Божиите деца. Като услужваш на ближните си, на Божиите деца, ти се свързваш с Бога."

Спрях да чета, затворих книгата и си помислих:
"Много хубаво е казано, да услужваш на ближните си, за да се свързваш с Бога.Така услужваше на хората бащата на Грета. Той бе много добър човек."
 Погледнах през прозореца към спрелите заедно с автобуса автомобили. Бяха много, в час пик винаги са много, но  погледът ми се спря на най-близкия автомобил до автобуса. На задната седалка в малката кола "пътуваше" една сламена шапка. Такава сламена шапка имаше дядо Кънчо, бащата на Грета. Шапката сякаш потвърждаваше, че това, което си мисля е истина. Сламената шапка, както на Рила и случилото се с Велик, отново се появи...Знам защо непрекъснато се появява - за да ми помага и тълкува случващото се. Все още иска да ми благодари. Не е забравила, че веднъж я водих на една сватба....

Преди няколко години, дядо Кънчо вече бе в невидимия свят, тръгнахме за Ботевград на сватба на негова внучка, която, както и всички нас, той обичаше. Хубава сватба щеше да стане, но някак ми си искаше и той да присъства. Реших по пътя да минем покрай вилата му в Зелин и да потърсим неговата сламена шапка. Щом пристигнахме, без въобще да я търсим, шапката се "появи". Стоеше си на закачалката и щом разбра, че ще ходи на сватба много се зарадва и веднага тръгна с нас. На сватбата нямаше как да не я видят - сложил си я бях на главата и през
цялото време бях с нея. Исках да я забележат повече хора, затова взех думата и поздравих младото семейстово, като не пропуснах да спомена и за добрия дядо Кънчо. Той казваше, че на външен вид всички са докарани, но как са вътре не се знае, а то е същественото. Казваше също, че човек без род е като дърво без корен. Такива неща им наговорих на младото семейство, да не е забравят, че тяхната връзка е сърдечна  и че най-важното е любовта.

Сега си мисля, че действително най-важното е Любовта. Ние все не я виждаме тази любов, а тя е във всичко около нас. Дори я има в една сламена шапка, която сякаш има повече вяра от нас, че Бог е Любов. Затова тя, макар и забравена в старата къща, не стои сломена, а веднага тръгва, щом я поканят на сватба. И не спира, не спира след това дълго да благодари за този един миг - миг изпълнен с Любов.

П.П...Днес прочетох и една притча на Учителя. Един майстор дълго обучавал своя ученик  как да са направят керамичните грънци така, че да не се пукат при изпичането. Ученикът уж изпълнявал всичко точно, но грънците все се пукали. Чак след три години, той забелязал, че майсторът преди да ги сложи в пещта духвал във всяко едно гърненце.Та затова ли "ХУ" той трябвало да чака три години. Да,защото така майстор предава своята Любов на гърненцето си.

МЕРСИ - домат № Х

...ето и новата загадка, поради изтичане на информация, променяме действителната номерация на корена на домата и вместо конкретния номер записваме- домат № Х

...малко история: в началото на юни посадихме 18 корена домати, предложихме на свои приятели да поемат "шефство" върху някой от тези корени, което се състоеше само в изпращане на позитивни мисли към съответния избран домат, надписахме корените и зачакахме, като от време на време давахме информация как се развиват доматите. Ето днес откъснахме първия домат от корен с №Х. Предполагаме, че връзката, която мислено се е осъществила между човека, който избра този корен, и самия домат е повлияла за развитието му, а самият домат, поне външният му вид, дава информация за човека, който го избра.

МЕРСИ 

  игра - загадка на радио Любов

първо наградата - голяма кутия бонбони Мерси

условието на играта - да се направи "характеристика" на човек, разглеждайки един домат 

ще спечели този слушател, който направи най-точна характеристика на човека, който мислено се е грижил за разглеждания домат

продължаваме с домат № Х

направете характеристика на човека, избрал корен домат с № Х

отговорите ще се оценяват от самия човек, който избра в началото на юни корен с № Х

ето и снимките, очакваме вашите характеристики

първата снимка е своеобразен жокер, който показва как "живее" досега този домат с № Х

втората снимка показва домат с № Х

ако сега не успеете, играйте за МЕРСИ със следващите домати 

МЕРСИ - домат №13

...малко история: в началото на юни посадихме 18 корена домати, предложихме на свои приятели да поемат "шефство" върху някой от тези корени, което се състоеше само в изпращане на позитивни мисли към съответния избран домат, надписахме корените и зачакахме, като от време на време давахме информация как се развиват доматите. Ето днес откъснахме първия домат от корен с №13. Предполагаме, че връзката, която мислено се е осъществила между човека, който избра този корен, и самия домат е повлияла за развитието му, а самият домат, поне външният му вид, дава информация за човека, който го избра.

МЕРСИ 

 новата игра - загадка на радио Любов

първо наградата - голяма кутия бонбони Мерси

условието на играта - да се направи "характеристика" на човек, разглеждайки един домат 

ще спечели този слушател, който направи най-точна характеристика на човека, който мислено се е грижил за разглеждания домат

започваме с домат №13

направете характеристика на човека, избрал корен домат с №13

отговорите ще се оценяват от самия човек, който избра в началото на юни корен с №13

ето и снимката, очакваме вашите характеристики

ако сега не успеете, играйте за МЕРСИ със следващите домати 

Великата красота

На Доброто


...помията на делничното ме заливала, и колкото повече се правя, че не  забелязвам, тя толкова повече намира начин да се появи отвсякъде, от хората, които сме допуснали най-близо - най-лесно й е.
...а ние сме свикнали те да въздишат заедно с нас, колкото по-близо ги допуснем, толкова по-силно въздишат, дори някои спират дъх, докато им разказваме за своите открития за великата красота, която съзираме, а и аз опиянен от възможността да я споделям - описвам я в есета, разказвам за нея "под път и над път", ефирът на Радио Любов е пълен с въздишки на околните, носещи се като нежни бели облачета  по синьото небе, все съм си мислил, че като си разказваме преживяното си помагаме.
..но едно и да се мисли, съвсем друго в действителност какво се случва, когато спира дъхът...и премълчава, че неговата кауза е друга - да се съгласява, докато му трябва. И тъкмо да си повярваме, че сме направили откритието, че великата красота я има и е почти "зрима" за сетивата ни,  и се излива доброто на откровението, че съвсем друг е фонът на това което живеем, дълго и уважително премълчавано несъгласие, целящо да разгроми с прозрението, че делничното е набутано с грозно и оцапано, с една дума - помия.

...има велика красота, знам и защо я има, така Доброто обича.

При знание

На Лили Димкова

..."Лили Димкова разказва за последната си изложба, посветена на Учителя Петър Дънов. За създаването на портрета му тя  споделя: „Стана по много особен начин. Изведнъж в тъмното светна светлинка и стана светещ образ на Учителя.... Мина цяла седмица, сложих всичко на статива и усетих безпомощност – нищо не мога да направя. Коленичих пред статива и казах: „Не мога да те нарисувам, нарисувай се сам“. И ръката ми започна да лети..."/признава Лили Димкова как е нарисувала Учителя/

...била е млада, 36 години, когато рисува Учителя, ходих на тази изложба, видях и нейния прекрасен автопортрет от това време, 1968 г., представих си я как е летяла, докато Учителя се е "рисувал сам"...било е миг на вдъхновение, разказват за него двете картини, разказват как се лети, когато се почувстваш част от хармония, която никога не спира своя вихрен танц и ти, самият, си вече част от нея-него.

...в залата на Шипка 6 портретът й на Учителя е в центъра, без да е осветен - грее, като Слънце, дълго гледах тази картина, не можех да се откъсна от очите му, Лили Димкова е успяла да постигне невероятно излъчване на добрина и топлина, която винаги съм търсил в човека и в тази картина я намерих.
...около очите, като при силно гримиран човек, е наситен зеленият цвят в тъмен тон, която бавно навън просветлява...мислих си, защо така е "искал" да се нарисува Учителя, това е "автопортрет" от времето, когато той е бил около 70 годишен, и получава "признанието" на българския народ чрез побоя, който му нанасят машите на властта тогава, тази зелена "тиня" е полепнала около очите на Учителя, видях я, тя много трудно ще се изтрие, а и Лили Димкова я е "фотографирала", за да се знае как ние се отблагодарихме за доброто, което Учителя донесе.

...за това добро, което е по-силно от най-свирепите удари  прочетох днес, няколко реда, които изразяват същността на Новото учение на Учителя:

"Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече „Дъновизъм“. Какво име ще му се даде, не е важно. То учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват. Те трябва да се обичат. Това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми." Учителя

...думите се подреждат от нашите мисли, като вагоните на товарен влак, думите на Учителя "изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение" успяха да се "поберат" в една стара влакова композиция - поезията на Атанас Далчев, и  от мъглата на времето бавно изплува и премина, покрай невярващите ми на съвпадението очи,  стихотворението на Ат.Д. "Александър Невски в мъгла".

Щом тя се спусне, отначало горе

на куполите златото помръква,

а най-подир и на самата църква

потъва бавно каменния кораб.

Угасват стъпките и гласовете,

със багрите — и линията трезва,

и на мъглата във небитието

несетно всичко видимо изчезва.

В това безмълвно корабокрушение

напразно бий голямата камбана:

дохождат звуците й приглушени

като от дъното на океана.

Затуй и после в висината синя

лъщят на Невски куполите мокри

и виждаш по зеления му покрив

да съхне сякаш още пласт от тиня.

                 

                                                   1972 г.  

...затова ми хареса изложбата на Лили Димкова, защото имах възможност да  видят посланията от един мистичен свят, невидим и далечен, сякаш някъде дълбоко във вселената, който пътува към нас, мисли за нас и ни изпраща свои посланици... на доброто, които пробиват, като лъч светлина през  най-тъмни пластове, и  известяват, че доброто е живо и не помръква.

....видях тази светлина  в изложбата  на Лили Димкова посветена на Петър Дънов Учителя, видях я в картините й - посланиците на Доброто. 

На Учителя

Капан

На Категоричнатаразлика

...появи се плъх, не съм го виждал, разказват ми, че щъкал в съседен двор, дори влизал до кухнята през открехната входна врата, вдигал шум и пречил на стопаните да гледат екрана на 3D телевизора си, видели как надничал по съдовете и очите им се оцъкляли като на живо предаване. И ги питам, а защо Паца не го хване. Паца е котката им, известна с ловните си умения, веднъж тя дори донесла заек по-голям от нея, не знам дали е вярно, но го разказвам, за да се знае, че умее да лови почти всичко, но сега не смеела да нападне плъха, дълго се гледали и ежили един на друг, но накрая Паца подвила опашка, а плъхът бавно се оттеглил като победител.  Купили капан, сложили го в двора, заложили парче от агнешко месо, много хубава примамка било и зачакали...след полунощ капанът щракнал, предполагам силно, но това не стреснало плъха и на сутринта от него и примамката нямало и следа, имало доста козина само по железата на капана, но козината не била от Паца, тя била затворена в къщата, за да не гледа примамката.

...с примамките е много опасно, трябва да се борави много внимателно, да не се бърза, веднъж щракне ли капанът измъкването е много трудно. И нямало ниска цена, защото остава рана, като козината по железата на капана, платено е с рана за свободата.

...наскоро ми разказаха как са се подвели от хубава примамка, поставена изкусно в ново жилище с обезпечено изплащане и още по-обезпечено бъдеще за съвместен осигурен живот. Както се казва, необходимо, но недостатъчно условие за семейното щастие:
" ...На следващата година се оженихме. Колкото пъти мисля, все си казвам, че хиляди лампички са ми светвали, а аз от някакъв щур страх да не остана сама, всъщност останах в капан."

...затова е казано: "щом любов нямам, нищо не съм."

...и друго е казано, то ме "намери" на другия ден, малко след като ми бяха разказали за един семеен живот в щракнал капан, прочетох от Утринно Слово 1938 г. беседа "Учене и служене":

"Казваш: Искам да се оженя. – Свободен си, но ако си невежа, не се жени. Започваш един занаят, от който нищо не знаеш. Първо ще се учиш, после ще прилагаш наученото. Докато не си научил занаята, не разваляй материалите. Как ще се жениш, щом нищо не си учил? Невежата само греши. Майката греши, децата грешат, и всички търсят вината в бащата. Някога мъжът греши, а обвинява жената. Това не е наука. Казваш: Едно време се обичахме с жената. – Вашата любов е била търговска сделка. Любов, при която хората се карат, е търговска сделка. Когато хората се обичат, те никога не се карат. Да обичаш някого и да му се караш, това не е любов. За мене това е правило. Невъзможно е да се караш на този, когото обичаш. За да се наруши законът на любовта, трябва да има сила, по-голяма от нея. Ако наистина се намери такава сила, тя не е вече любов. Опитайте се да хванете тази сила и вижте, може ли тя да оправи света. Всъщност, никаква външна сила не може да се противопостави на любовта. "



...категорична е разликата между търговска сделка и любов, категорична като болка, причинена от щракването на един капан.

Бяло лале

На 8-ми март

...”виках” заровете, които ми трябваха, докато играех тази вечер, 1 и 3, 5 и 6..после дюшеш, задържах ги в ръката си, после умело ги хвърлях в полето на таблата,  а те се превъртяваха няколко пъти и ...точно „отговаряха”  на повикването, и не само за моите, а и за заровете  на „противника” правих същото, „ виках” му слаби зарове, за да остави непокрит пул...и накрая успях да победя, дори „марс” взех...

...преди това вечерта играх шах, и една пешка на противника много ми пречеше, мислих, ех, тази пешка да я нямаше, поне малко да мръдне напред и ще направя мат с един ход, „противникът” ми дълго мисли и най-неочаквано премести въпросната пешка с едно поле напред, точно както на мен ми се искаше, стоях и не можех да повярвам, как е възможно да направи толкова слаб ход, и без повече да се чудя, преместих напред царицата си и казах мат.

..и си мисля сега, в края на този дълъг ден 8 март, за таблата и за шаха, как така стана, че успях да победя, играх на две различни места, но... и на двете имаше едни гербери, които днес сутринта купих, за да ги подаря за празника на жената.

...още щом влязох сутринта в малкото магазинче за цветя видях невероятно красиви малки гербери, нежни, ярко оцветени сякаш с детски шарени боички,  познавам цветарката, Лили,  тя започна да гадае за кого са цветята, но аз не отговарях, ... че за кого могат да бъдат цветята на 8 март,  освен за празника...и докато Лили, млада, хубава, с невероятно черни искрящи очи, правеше букетите с герберите, взех от цветята й, предварително подготвени за празника, едно стройно бяло лале, завито с целофан, пристегнато с цветна лентичка.. ...и после - с едната ръка хванах букетите с герберите, а с другата подадох бялото лале на Лили, като й казах , вземи, то е за теб, нали е празник, цял ден ще раздаваш цветя, ето, вземи едно и за теб...тя се засмя и каза само, трогна ме с това лале, а очите й казаха повече.

...всичко това  чуха и видяха герберите, които след това подарих, и си мисля, че около красивите цветя има красиви, светли същества, които също се трогват от жестовете на внимание, как разбрах ли, ами докато играех табла и шах тази вечер, някой ми помагаше, сигурно докато малките красиви гербери са му разказвали за едно  подарено днес  бяло лале.

Трите хикса

...за наградата - после.

"Разгледайте  внимателно този пейзаж, за да сте сигурни, че ще го познаете, ако пътувате някой ден из Африка, в пустинята. И ако ви се случи да минете оттам, умолявам ви, не бързайте, почакайте малко точно под ......"
Това e част от последните редове от книгата Малкият принц на Екзюпери. Как завършват те, навярно сте забравили и вече не знаете. Като всяко нещо, което не знаем, помните ли, обозначаваме го с Х .  Тази книжка е на снимката с Мечо Пух

Загадка Трите хикса

Трябва да откриете неизвестното Х, за което има три "уравнения".

Първото "уравнение" е от книжката Малкият принц, неизвестното Х е обвързано с Малкия принц.

Второто "уравнение" е от снимката по- горе, неизвестното Х е вързано с Мечо Пух.

Третото "уравнение" е от предаване на радио Любов. Знае се, че  Радио Любов е предаване на есета към хора, което имат сетива за ефира на невидимия свят. За 2016 год. в ефира бяха излъчени 40 есета. Как се казва едно есе от тези 40, чието име е свързано с неизвестното Х.

...наградата Чудо е за този, който се обади пръв на лични съобщения и отговори правилно за името на есето, съдържащо неизвестното Х  в себе си. Наградата е и чудото, което Радио Любов пожелава  и на всички свои слушатели- да обичат и да бъдат обичани.

Колко да бъдат обичани ли, ами... .колкото Мечо Пух обича мед... с вафли Чудо.

Успех!

Загадка

...първо наградите:

 За първите трима, които се обадят на лични съобщения с правилен отговор на загадката, Мечо Пух ще им изпрати  своите награди, според реда на обаждането:
1. Lindor
2. Raffaelo
3. Чудо

Загадката

   Радио любов е предаване на есета към хора, които имат сетива за ефира на невидимия свят.
Наскоро в нета зазвуча песен, нежна и хармонична мелодия, която вибрира с емоция изразена в ефира ни. Как се казва предаване на радио Любов излъчващо хармония с песента, която звучи ето така:

Виж клипа в youtube [ЦЪК]

Ред

Наред

...живее отскоро в ателието на тавана и преди Нова година постави обява  на входа на кооперацията, ще празнувам 30 години, и в още няколко реда претенции, една от тях - да се махне старата пералня, за да не пречи на гостите й.

...но пералнята, наскоро извадена пред вратата на апартамента на третия етаж, си остана там, а рожденичката украси прозорците на стълбището с гирлянди, поразчисти площадката пред таванското и ...веселбата й на р.д. бе до късно през нощта, както си му е редът.

...старата пералня и след р.д, и след Новата година все си стои пред вратата на третия етаж, някак си стои безучастна към претенциите за ред и подреденост, за нея всичко е приключило, както и за човека, който я изнесе навън и след това отиде до болницата, за да се прегледа, стомахът отдавна го болял, но все не идвало ред да отиде, и от там не се върна....беше мек, слаб човек- без претенции, отстъпчив, гледаше безумно красиви цветя на терасата и все ги разместваше и гласеше, за да имало ред.

...ето какво остана от подредения балкон, където този човек все подреждаше, той бе толкова тих, че минаха почти два месеца, докато разбера, че Боби си е отишъл, малко преди зимата си  е заминал, почти веднага след цветята, които все преподреждаше.

...а вратичката на пералнята е затворена, кабелите - поприбрани, само един преметнат маркуч разваля реда на стълбището, всъщност какво е ред, а знае ли някой след кой Р.Д. Е неговият РЕД.