Слепи

На едно пътуване

...автомобилът след водопада тръгва надолу по инерция, отклонява се от Подбалканския път и се устремява към Козница, знае си пътя и бърза да стигне малкия градец, почти не се чува как работи или по-точно слушаше с нас, та кой жив не иска да чуе понякога стихове за душата си.
...наближавахме  Копривщица, притихнали в колата слушахме стихове от Димчо Дебелянов, как се завръща в бащината къща, как го чака старата на прага...стаено очакване, по-скоро спотаено някъде вътре във всеки, правещо поезията му близка, като всяка нежност - желана и споделена.
...слушал съм доста този диск, почти го знам наизуст, но незнайно как чувам, сякаш за първи път:

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с лъчите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян

и плачът ми за пристан умира,

низ велика пустиня развян.

..."слепи"  понася навътре, дълбоко и все по-дълбоко се е свивала душата, станала е на точка, като в последно писмо, усещане, че нещо безкрайно скъпо, безкрайно неизразимо си е отишло от живота, бил си сляп, не си го виждал, че си отива и изведнъж, проглеждайки, виждаш неговата невъзможност да са върне.

..."слепи"  видях в къщата на Любен Каравелов,  направих снимка - дъските на един стар обор и вейките на лозница.

...дълго гледах тази снимка, има в нея тъга, която прелива от "побелелите" дъски и в невидими капки се отронва по керемидите, пада  и ..все по-дълбоко. И не само тъгата от "Хубава си моя горо" е тук, за която пише Л.К.:

 миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост

...но и нещо, което "спира въртенето на земята", казано е от Станка Пенчева, тя умееше да изказва преживяно, знаела е, че за да е истинско, което пишеш, трябва да е преживяно.

Когато през лица и гласове, 

очите ти внезапно ме намират –

и ослепявам, и сама слепя, 

и земното въртене спира... 

...и видях как нежна, игрива лозница гали с вейки, а  пък оборът проскърцва и някак унесен стои, но чува, не си стаар, не сии
... и  топлина нежна стар обор с лозница слепи.

...кога се вижда ли?...къдрица, като вейка, ако докосне лицето отстрани, там където са слепите ни очи и не може нищо да я отстрани.

Ще

На Тамара

...стоях и чаках, трябваше отдавна да сме тръгнали, исках да се върнем в столицата в късния следобед, но спътничките ми не бързаха, сякаш искаха да останат повече време в малкия градец и все си намираха някоя работа по доизчистване, подреждане на къщата и багажа, накрая решиха да си сварят турско кафе, за да могат да гадаят по чашите какво е било досега и какво ще бъде напред в живота. Скептичен съм към подобни парейдойлии и тактично бях отстранен от самия процес по гледането в бъдещето.
.. чувах съвсем слабо от съседната стая сподавените гласове с неизменното "ще"-  ще видиш, ще разбереш и т.н. бъдещни форми на нечий живот... стоях и чаках да дойде бъдещето, за да тръгнем най сетне.
...ЩЕ е в бъдеЩЕ, но си мисля, че повече бъдеще има в Е. Изписвано е, че най-боли от нямането на "ще", но си мисля, че повече боли от нямането на "е", "ще" никога не идва, всичко което се случва е в "е".
...и минало, настояще и бъдеще са в "е", изписано е във всеки миг, светът около нас е огромна чаша, гледаща към небето, но "парейдолията ни" гледа чашата и разделя времето - все очакваме нещо да ни се случи, и по възможност от хубаво - по-хубаво, забравяйки, че всъщност хубавото е, че ни е дадена чаша, горчива-сладка чаша живот,... като кафе, което  обичаме.

..като доказателство, че  "ще" е около нас, но не го забелязваме, бе  утрото от предните дни, рано сутрин, слънцето бавно с прилив на виделина възвестяваше новия ден.

...в очакването на изгрева има една особена тишина, която бавно отстъпва на събудените звуци, всеки ден е тази игра с виделината, а ние видели на утрето утрото, видели изгрева, лицата ни светят.

..мисля си, че в този един миг, когато  лъчите на слънцето докосват ръката ни, душата се възнася като птица...напред и нагоре.

..и не само душите ни, и един кълвач се понесе пред нас, първо почука няколко пъти по ствола на съседния бор, за да обърне внимание на момента, въпреки че и ние виждахме изгряващото слънце, после се шмугна в гората по свои задачи.
..и не само той, до нас един стар каптаж с позапушени "щерни" случайно изграден във форма на буквата Т, стоеше търпеливо и въпреки че не помръдваше, участваше във важността на момента.
...недалеч, върху строящия се покрив, парейдолията изписа думата "ще".

...е, скоро съмна, а аз все още съм на... земята, добре че поне душата ми се върна.

...и тогава, и сега, като гледам снимката от посрещането на слънцето знаех, че има връзка между всичко това, което виждах, знам, че то никога не е случайно, но не мога в същността си да я изразя.
..отдавна чета Словото и съм забелязал, че щом го отворя, и то сякаш е живо, започва да ми разказва какво точно виждам, Словото Е възможност да разбера случващото се.
...тези редове изглеждат като нагласени и аз щях да си мисля в "заслепление" същото, ако не го бях преживял.
...ето и текстът, който "дойде", за да ни разкаже за един бъдещ изгрев, който видяхме днес- Беседа на Учителя "Той създава", Утринно слово 1936 год.:

"Ново, правилно разбиране е нужно на хората. Докато дойдете до това разбиране, ще стоите във вашия Ерусалим, ще търпите и ще чакате. Ще дойде ден, когато ще отидете на гората, където ще се възнесете и ще се облечете в мощ и сила. Само при това положение ще работите, както ви учат отвътре. Много работа ви предстои: ще черпите знание от щерната и ще го връщате назад. Работата, която ви предстои, е подобна на щерна, която постоянно тече: пълни се и се празни. Като тече един–два дена, тя се изпразва и трябва отново да се напълни. Обаче Божественото знание е извор, който никога не пресъхва. Помнете: Днес Бог работи усилено върху човешките души, върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят. Разликата между тях ще бъде само в това, че едни ще знаят защо са пробудени, а други няма да знаят и ще кажат: „Отиде ни сънят!“ Един ден, когато минат през големи страдания и мъчнотии, и те ще съзнаят защо са пробудени и ще почнат да работят. И те трябва да се събудят от дълбокия сън на миналото. Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда неговото величие и красотата на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи. Който е станал, но не се е пробудил, той е сляп за всичко. Каквото и да му говориш, нищо не вижда. Пророкът казва: „Ослепил си ги, да не виждат, да не би да се обърнат към Тебе и се спасят“.

Сега на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях."