..и докато спим снощи Радой си е отишъл.
... и сутринта се събуждаме, но с един вече по-малко, но в ранното утро не знаех какво се е случило,беше много тихо, гледам по клоните сняг, клоните- мокри, и от снега ли, от нещо "друго" ли те - черни, та черни, но аз нали знам, че идва пролет и ми е приповдигнато, весело ми е, малко по-късно разбрах че "другото" е Радо и че той е починал.
..защо е така: до бялото - черно, сякаш е правило: за да ти е на теб радостно, трябва някой някъде да скърби.
...Радой е бил спасител, разказваше ми веднъж как е вадил хора от водата, от ръцете на клиничната смърт дори е изваждал хора за живот, и едно чудно красиво момиче спасил, като с огромен риск без да е лекар намерил сили и се решил - забил животоспасяваща инжекция в сърцето на момичето и го измъкнал от смъртта.
... а после, разказваше Радо, то дойде да ми благодари, стои и ме гледа с чудно красивите си очи, точно пред мен, а аз най-обикновен спасител на морето, за когото е правило - красота не се пропуска, но този път наруших правилата и не посегнах, а след това още няколко пъти се виждахме, и все така - аз нищо, но беше много хубаво с това чудно красиво момиче.
....разказваше ми това Радо в Банкя и аз му вярвах, че не съжалява за това, че е нарушил правилата.
...мир на праха ти Радо, мир на доброто ти сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар