Радио Любов: Триптих за Атлантида

...има стихотворения, които не могат да се четат, защото още от първия им ред спираш и не можеш да повярваш, че може да се пише така, все едно пред очите ти са нови думи, по-точно думи, които си срещал многократно, но събрани от четката на майстор, рисуващ толкова изразително, че дъхът ти спира и стоиш изумен пред красив свят на образна живопис, който може да нямаш шанс през целия си живот да усетиш, ако се разминеш с едно стихотворение.
... онемявам и дълго гледам всеки ред, все едно за първи път срещам подредени думи в стих, който ме смайва със сравнения и майсторството си да се рисува с думи.

..а, и ако някой посмее да каже, че нямаме "световни" поети, така ще го прасна през устата, че ще му се завие свят и дълго ще се чуди каква е тази гравитация, от която не може да се изправи.

Първан Стефанов

Триптих за Атлантида

1

Скрипне някъде главина, някой
кара от гората топлина.
Вол ще промучи като проплакал.
И отново дива тишина.
Диви шипки са превзели къра -
капки кръв от вчерашен живот.
Тъмна врана ситни по бакъра на октомври...
Самота без брод.
И коларят по какви ли дири
е поел? Кого ще срещне там?
Сигурно е Авел, който дири
брат си Каин - да не бъде сам.

2

В клонака врабчи облаци се тулят...
Каква гора, небето ще подпре!
Какви съзвездия от цъфнал люляк!
Но аз не знам дали е за добре.

Сълзата само е една и съща...

На двора лае подивяло псе.
Мазилката на снизаната къща
се свлякла като скъсано хасе.
Към този дом с изтляла вече риза,
към подивелия от мъка пес
гората,
клони притаила,
слиза
от всеки хълм като Бърнамски лес.

3

Зараснали са пътищата към полето.
Зараснали са пътищата към света.
Останал ни е само пътя към небето,
осеян със подкови, звъннали в нощта.

Начесто слиза ангелът да ни калесва
до райските ливади да го придружим.
И тръгват най-добрите на последно шествие
с последния издишан от комина дим.

Във своя час и ти ще си отидеш, СТАРЧЕ.
И само в редки мигове над някой храст -
люляно от последния ни дъх ГЛУХАРЧЕ
ще бъде знак, че ни е имало и нас.