..един исполин, разгърден нашир и същевременно прибран в себе си, близки, чудати форми на червени, бели, тъмнозелени грамади и един далечен син, та син в своята недостъпност хребет, който те кара да се чувстваш като боязливо пламъче в огромната му длан...силно енергийно място с лековита вода - Кушбунар - кладенец на птиците с неимоверна сила - "подмладявал старите орли, а малките орлета превръщал в мощни силни птици".
Пътувахме към тези красоти по магистрала Тракия в ранен съботен преди обед, тихо работеше и радиото, по програма Христо Ботева заговори Неда Антонова, авторката на книгата "Съвършената. Преподобната Стойна неканоничната светица."...говори доста, мълчахме и слушахме, разказа Неда, кое чула, прочела, кое как било...и накрая обобщи, че най-значимото послание на Стойна, което щяло бъдещото да сбъдне, за хората било телепортацията й.
...подбутван от рекламата купих си преди време въпросната книга, заинтригуван от умението на авторката да съчинява и добре да пресъздава невидяното от нея. Самата книга не отворих, от корицата ме гледаха страховити очи и не посмях да ги подмина и да се зачета навътре. Оставих книга да престои, стой настрани, казах й, ще дойде време и за тебе.
...щом чух от Неда, че най-значимото послание на Стойна било възможността й за телепортация, махнах с ръка и си казах, ех, колко близо е била писателката до "планината", а не е успяла да я види.
..в автомобила с нас за Сините камъни пътуваше случайно Тамара - художничка, която броени дни преди това пътуване бе нарисувала картина с Преподобната Стойна, улавяйки, според мен, най -значимото послание на Стойна - безсмъртието е вяра в Бога.
...дълго обикаляхме Сините камъни заедно с Тамара, гледахме "докъдето погледът ни стига" и все търсихме "синьото" в Балкана, действително този цвят е там.
/Сините камъни са силно енергийно място, посещавано е от Учителя, изследвано е от учени от Бан и от Руската академия на науките./
...дълго обикаляхме Сините камъни заедно с Тамара, гледахме "докъдето погледът ни стига" и все търсихме "синьото" в Балкана, действително този цвят е там.
/Сините камъни са силно енергийно място, посещавано е от Учителя, изследвано е от учени от Бан и от Руската академия на науките./
Времето бързо минава, търкулната топка, която все не успяваме да настигнем, толкова дълго се лутаме за да я намерим, че накрая забравяме какво точно търсим, като дълго пътуване от което ни остава само потракването на влака и зашеметени сетивата ни, а и усещането остава, че неусетно сме пораснали.
Ние кога разбираме, че сме пораснали, ...когато престанем да се радваме на снега или - на локвите и дъжда, мисля си, че когато престанах да се радвам от пътуването с влак, детство ми остана на малка гара, на която все ни се иска и ние да бяхме поостанали повечко.
Затова обичам да ходя на изложби, защото картините са прозорците на един влак през който светът препуска пред очите, и колкото художникът е позачистил стъклото и дръпнал перденцето ми става по-детско.
...а има картини на които сякаш той е успял на отвори хоризонта и да ме подкани да подам глава навън. Помните ли като деца как подавахме главите си навън през прозорците на влака, как очите ни се пълниха с песъчинки и перушинки и ние крещяхме от превъзбуда. Бе толкова кратко, сега така пак крещим, но вече на децата си да "слязат от прозореца".
Та тези картини в една изложба, които те пренасят в невидим свят, са много голяма рядкост, постижими са за гениалните художници, тези които успяват да разказват, а ние успяваме да виждаме този свят чрез техните картини, независимо, че очите, пълни с предметността на света, сякаш са затворени. Какво виждаме нарисувано ли? ... невидимото, най-същественото за душите ни.
...картината за която искам да обърна внимание, и за която бих дръпнал и внезапната спирачка, е тази синя картина на художничката Тамара Стаева - Пенчева.
Знаем от Учителя, че синьото е Истината, затова казвам, че картината е гениална, защото Тамара е успяла да пресъздаде истината за Стойна, с помощта на смиреното чудодейно чисто излъчване от затворените всевиждащи очи, синята багра и едва уловимото замайване от случващото се, картина реплика - вярата на преподобната Стойна.
Почти веднага, щом написах за синята картина дойдоха от Словото тези думи:
Разговор с Духа: Каза ми: "Гледайте онова малкото, което може да приложите от беседите, не е в многото, ще имате вяра. Та ще дойде всичко, вяра като има човек. По механичен начин не може, то ще дойде отвътре, по един вътрешен, духовен начин, по мистичен път, отвътре. Нали е казано: който има Духа Христов. Това е разбирането."
...и не се спира пътят през "механичните" натрупани камъни, мистичен, и все към Синия хребет, а той смълчан, далечен, попритворил сини очи, сякаш отвътре ни казва, човече, по
пътя - с вяра.
Рабиндранат Тагор
пътя - с вяра.
Рабиндранат Тагор
Алберт Анщайн
Учителя
.. душата може да изрази своите преживявания, трябва някой да застане пред теб и продължително да те погледне в очите, тогава, като в кладенец, някъде дълбоко се вижда светлинка, тя свети толкова слабо, че все едно е звездица от далечния космос. Тогава времето спира и без да се изкаже и една дума, душите си говорят, толкова е тихо, че се чува шепотът на звездите. Как точно трябва да се погледне към другия ли, затваряш очи и мислено заставаш пред Бога.
Към Бога - с вярата на всевиждащата Преподобна Стойна.
