...преди време на 27 октомври претърпяхме автомобилна катастрофа, в автомобила ни в една папка на задната седалка бе Добрата молитва на Учителя, връхлитащият камион спря до нея, това ни спаси, ако не беше спрян камионът щеше да премине през нас..
...оттогава разказвам за силата на Добрата молитва, казаха ми, че сме били сканирани, видели са молитвата и, мисля си, не са посмели да преминат през нея.
...докога ще говоря за това ли, докато има хора на които да разказвам за това и след което те да ми казват, моля те, дай ми Добрата молитва, и аз да им я давам.
..и днес отново Добрата молитва дойде при мен, от интернета дойде, с пожеланието да я пусна в ефира, за да я слушаме заедно.
...разделиха се преди време, тя - Деси взе детето, при него остана кучето, цивилизовано някак, нямало вече тръпка, хъс нямало, по-точно тя отиде при друг, набързо роди втори път, да, де, от другия...кучето почти не говори, само понякога, когато идва детето маха опашка и ръмжи, ако някой помисли нещо да му стори...кучешка работа - не разбира, че то, лошото, бе вече сторено...мина се време, през което, ако той не разхождаше кучето, излизаше.... и скиташе по дните и нощите, за да сваля ...звезди, и колкото повече сваляше, толкова повече нищо не ставаше, все пусто, все празно....мисля си, дали не пречеше кучето, заедно с нея го бяха отгледали, като детето - общо им беше...и все като гледаше него, все ... Деси, все... къде си...
...от известно време кучето не е добре, трудно става, не иска храна, с една дума - зле, казват било на пределната възраст за хъски, даже почти е накрая...като болка си мисля, все накрая минава.
...при него, една от звездите, примигна повече от една нощ и дори през деня поостава да свети...с една дума се задържа.
...и разказва, че вечер сънувал е кучето, как се разхождат, той, тя - новата и кучето...някъде в планината, сега - есента, и Дик, кучето, го гледало право в очите и му говорило, моля те, трябва да тръгвам, пусни ме...
...не разбирам от кучета, но си мисля, че хъски носи на болка, но не понася раздялата.
КАТО ИЗВОРЧЕ
Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.
Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.
Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.
Като изворче, при Бога скрито -
все остава нещо недопито.
...днес малко след 12,30 часа в малкия храм "Св. пророк Илия" изпращахме Илиян. Илиян е огромен млад мъж и едва се побра под покрива на църквата. Навън останаха доста хора, които бяха дошли да се простят за последен път с него. ...Гледах един огромен облак, който се въртеше преди опелото над храма, беше много високо и сякаш бе дошъл с Илиян за упокойната служба, а дали това не беше смутената душа на самия Илиян. Та този мъж си отива буквално за броени дни, от здрав и прав - за два дни.
Имаме очи, гледаме, че се случва нещо, но трудно разбираме в каква точно служба участваме...
...свещеникът привърши и ни подкани да се простим с новопредставления Илиян, бавно пристъпих, оставих белите цветя, едва успях да кажа тихо, бе, Илияне, какви ги вършиш, бе, Илияне... едва ли ме чу, по-скоро дано душата му чуваше мислите ми, които все й повтаряха, не бой се, не бой се, щом си с Бога, не бой се, Илияне...
...преди началото на тази година посрещнахме заедно с Илиян и Спаска, неговата съпруга, Нова година няколко дни преди настъпването й....и в края на вечерта Илиян се изправи в огромния си ръст, пое си дълбоко въздух и запя...най-тържествената молитва, която българите знаем, запя я, както само един Борис Христов може да запее На многая лета... излишно е да казвам, че всички онемяхме, за да чуем как ехти гласът на Илиян....мисля си, че огромните мъже идват, за да разберем, колко още много трябва да пораснем, за да сме добри като тях, естествено не само в пеенето.
....до Илиян, изправени, неговите най-близки хора приемаха съболезнования, стоеше и Спаска...през сълзи ме помоли да й напиша думите, които й казах по телефона преди два дни, в деня, в който бе починал Илиян....не можах да й обещая, защото нищо не можех да й кажа, ревях си, както си мога и само промълвих, после, Спаске, после...а тя бе успяла да каже, ооо, Мишо, ако знаеш само как ми помогна с тези думи онази вечер, ако знаеше...
...знам, Спаске, знам, защото тези думи са на Учителя за смъртта и те затова са изказани, за да знаем и ние истината за случващото се...и за да ни помогне в този труден момент.
...ето какво прочетох онази вечер на Спаска:
"...Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко неправилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия, животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
Казват, че когато спре сърцето, човек умира. Не е така. Може да престане една деятелност, но остава друга, по-тънка, която продължава да действа. Смъртта е само една смяна на енергията в природата от едно състояние в друго. В другия свят материята е по-фина, по -деликатна в своите трептения. Онези, които не разбират тези закони, казват, че човекът е умрял и бързат да го заровят в земята, а не знаят колко живи са заровили. Гледайте да се освободите от мисълта, че има смърт."
...и друго й казах по телефона, знам, че колкото и години да сте живели заедно, все ще ти се виждат малко, но намери сили и кажи, благодаря ти Боже, че ги имаше тези години, които живяхме с Илиян.
...излязох от храма, след малко изнесоха Илиян, камбаната удари няколко пъти, тъжно, провлачено, повдигнах очи към нея и тогава погледнах към небето, огромният облак го нямаше, заминал бе по своите си пътища, както вярвам и душата на Илиян замина по нейните си...
... защо ли не са ни дадени сетива, за да можем да се освободим от мисълта за смъртта...имаме свободна воля да си мислим каквото ни хрумне, а можем да мислим само за това, за което можем..
...отлях няколко капки червено вино за Илиян и нескопосано сбутах чашката, тя се блъсна в ръцете ми и разля доста върху капака на кутията, която ми подадоха за бог да прости Илиян, помислих си, този човек си е отишъл без да си допие, искал е още живот...Спаска се съгласи, че е така, всичко е станало толкова бързо, както никой не е очаквал...
..все си мислим, че разбираме каквото виждаме, но това са си само наши представи за случващото се, приличаме на портиери за преминаващия живот.....
..преди време имах среща със Спаска в една сладкарница, съпругата ми ни бе помогнала, за да се осъществи, доста си поговорихме, дадох й Добрата молитва от Учителя, която тя бе поискала, разказвахме за себе си, беше много красиво... да намериш с кого да споделиш болка и радост от живеенето...излязохме едновременно от сладкарницата, повървяхме заедно и се разделихме през входа на академията, след това Спаска разказвала какво е казал портиерът, който бил проследил цялата нейна разходка в обедната й почивка, оказало се, че той познавал Илиян, казал, ех, Спаске, не са хубави тези работи...мислил си е човекът, че разбира какво точно се случва.
...така и ние днес мислим, не са хубави тези работи, не е хубав този живот - всеки един ще завърши със смърт и не сме по-умни от един портиер, който си мисли, че разбира какво точно се случва, така и не можем да се освободим от мисълта, че има смърт, а всеки си мисли, че е къде-къде по-умен от един портиер.
...когато се молим за заминали, Учителя не говори за смърт, а ни посочва следната формула:
И това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
