Витан

...Витан е български инженер, от тези които знаят как може да стане...всичко, до което се докоснат, да оживее. Понякога оживяването се случва случайно, но трябва целият да си се превърнеш в слух, за да го усетиш и... да не изпуснеш мига на вдъхновението.

...в неговата практика има точно такъв случай, дълго не можели да открият причината за срив на работа на валцов участък в завода за алуминий в Шумен, управлението на задвижването на валците, като че ли само, от нищото променяло режима си и бълвало брак, дълго търсели причината и Витан, смачкан повече от алуминиева смачкана лента и увъртян  с масло още повече от "безумните" валци, почти се бил отчаял, не можел да открие причината за появяващата се неизправност..и така, целият в слух, изключил всичко или по-точно концентриран само в настоящия миг, изведнъж чул шума на включващ се  вентилатор, монтиран някъде високо над проблемните валци, а те "настроени" на неговата вибрация изведнъж променили нормалния си режим...а  Витан усетил с целия себе си тази вибрация и спонтанно извикал...предполагам, еврика.

...мисля си, дали и ние хората имаме такава скрита в нас чувствителност към външна далечна вибрация, от която изпадаме в резонанс. Външна вибрация уж толкова слаба, а преместваща планини в безкрайните потайни полета на душите ни...и носеща неподозиран живот.


..наскоро се чухме по телефона, той живее в с. Шума, до Годеч, далеч от шума на столицата, прекъсна изведнъж разговора ни и ... чуй, каза, чуй шума, понапрегнах слух и чух шум от звънци, един, два , повече от три,... хлопатари...стадо, навярно, преминаваше покрай него..  и тази мелодия на преливащи звуци направи ненужни нашите думи, защото когато нещо дълбоко в нас вибрира думите спират и не шумят с безсмислени обяснения какво точно става.

...Витан разказва как работи при шведи, които имат завод в България...шведите носят гордостта на викингите, на живеещите във фиордите северни народи, имат и "подходящо" на горди хора поведение,...но веднъж при едно събиране в къщата на Витан забравили за това поведение, дори и думите спрели,  щом чули изпълнение на най-обикновена родопска гайда, обикновена, като звук на вибрация, която разказва за безкрайните простори на реещата се незнайно от какво щастлива душа.

...та Витан е среден на ръст, малко поприведен с живи, неспокойни, търсещи очи, крачещ, докато говори, и дообесняващ с ръце, бързо мислещ,с огромни знания,стигащи до най-малката подробност за една задача, изглежда рязък и малко дръпнат, но само изглежда така, за тези с гордото поведение...но се издава лесно колко е добър отвътре, издават го работниците, които го поздравяват приятелски  при среща, а и при слушане на родопска гайда също се издава, че носи вибрация на душа, с която ти е безкрайно приятно да си в резонанс.

Дъжд заваля

...защо е толкова трудно хората да се обичат...., защо... ти, знаеш ..., навярно има обяснение.

...невъзможно е хората да се обичат, ако не обичат другите хора.

...вали, душа в облак... някъде боли.

Потемнеет серебро, померкнет золото.

Поизносятся и вещи, и слова.

Из альбомов улыбнется нежно молодость.

Из -под плит проглянет тихая трава.

Всё на свете перемелется, век сменится.

Пронесутся годы ,словно с горки вниз.

Только ты ,душа - суровой жизни пленница,

Из меня, как из темницы, смотришь ввысь.

Душа болит, а сердце плачет.

А путь земной ещё пылит.

А тот кто любит, слёз не прячет.

Ведь не напрасно душа болит.

То ли цвет черемух , то ли снег посыпется

На каштановые волосы твои.

Скоро время -- зверь невидимый -- насытится.

И уйдет, оставив сердце без любви.

Потемнеет серебро, померкнет золото.

Поизносятся и вещи, и слова.

Из альбомов улыбнется нежно молодость.

И окажется, - душа еще жива...

                                       

Осенней ночью за окном

Туман поссорился с дождём

И беспробудный вечер

И беспробудный вечер

О чём то дальнем неземном

О чём то близком и родном

Сгорая плачут свечи

Сгорая плачут свечи

О чём то дальнем неземном

О чём то близком и родном

Сгорая плачут свечи

Плачут свечи

Казалось плакать им о чём

Мы в общем праведно живем

Но иногда под вечер

Но иногда под вечер

Мы вдруг садимся за рояль

Снимаем с клавишей вуаль

И зажигаем свечи

И зажигаем свечи

Мы вдруг садимся за рояль

Снимаем с клавишей вуаль

И зажигаем свечи свечи

А свечи плачут для людей

То тише плачут то сильней

И позабыть волшебных дней

Они не могут свечи

И очень важно для меня

Что не боится воск огня

И за тебя и за меня

Сгорая плачут свечи

И очень важно для меня

Что не боится воск огня

И за тебя и за меня

Сгорая плачут свечи

На патерица

...на 12 юли преди 150 години се е родил Петър Дънов - Учителя. Дните около този юбилей бяха наситени с всевъзможни активни мероприятия, концерти, лекции, изложби, обходни екскурзии по близки и далечни места, свързани с Учителя...идеи поливариантни за външни ефекти, позволяващи почти всеки, който има желание, да се идентифицира и да получи легитимност за общението си с Новото учение за Любовта. Всичко това поизмори сетива и удове във всякакъв смисъл...и началото на седмицата след празника дойде, за да поуспокои емоциите...

...започваше седмица - съшити дни от ден и нощ, и  всеки един от тях, по-малко или повече юбилеен, с възможности за общение ....естествено, че с Любовта..

...и така - понеделник след юбилея, задачите следваха една след друга, една от първите ми бе да освободя пратка, дошла още в събота до куриерска служба, знаех, че всяко пресрочване ни товари с ненужно заплащане...Влязох в офиса на куриерската служба и там видях момче, познато ми от предишни мои посещения при тях. С това момче, с него "под вежди се гледаме строго", не обичам да се срещам, имахме преди време  размяна на реплики, затова и рядко ползваме тази куриерска фирма, която чрез него рови в пратките при изпращане и меко казано ми лази по нервите...
...освободих пратката след формалностите, погледнах момчето в очите и му казах:
 "... вземи си един бонбон /не знам дали ги знаеш, любезни слушателю, едни Лукчета, меки, билкови/ на патерица за Р.Д. на Учителя,  Петър Дънов имаше на 12 юли 150 годишен юбилей."
... момчето взе Лукчето и се опита да попита нещо от типа на, а ходихте ли горе на плани..., но аз вдигнах ръка, за да спре, къде ще го чакам да пита и разпитва, и започнах да говоря:
"... исках много отдавна да ти кажа, че съжалявам, че се държа с тебе доста рязко, мисля си, че може би не си виновен, спазваш някакви предписания, аз съм виновен, че допускам да се отнасям грубо към човек, който не познавам, съжалявам, и не е важно кой как се държи спрямо нас, нас това не трябва да ни променя, ние да си бъдем себе си, а другият - да си прави както си знае."
...момчето смотолеви нещо, че не бил забелязал, стана ми приятно, че се опитва да ме излъже..
...повече - нищо, излязох, като му махнах с ръка, а момчето остана зад мен седнало, тялото му не се виждаше, само главата му се показваше над високата табла на бюрото, само главата му с не по-малко голямата й усмивка.

Ревност

...

Когато бях хлапе, не по-висок от три ябълки,

говорех доста силно, за да изглеждам мъж,

и все повтарях: аз знам, аз знам, аз знам, аз знам.

Това бе в началото, бе пролетта ми.

После, когато навърших 18 си казах:

Ето това е. Този път знам със сигурност.

Днес, обръщайки се назад към миналото,

виждам земята, по която съм вървял стотици пъти

и си давам сметка, че все още не знам как тя се върти.

На 25 години вече знаех всичко:

любовта, аромата на розите, живота, парите...

О, да, любовта. Опознах я от всички страни.

За щастие не бях като моите приятели-

може да се каже, че имаше хляб в мен.

В средата на живота си научих още нещо. 

Това, което научих, се побира в 4-5 думи:

Денят, в който някой те обича, е прекрасен.

Не би могло да се каже по-добре -

просто е прекрасен.

Ето кое продължава да ме изненадва,

мен, който съм в есента на живота :

забравят се толкова тъжни вечери,

но никога и едничка утрин нежна.

Докато бях млад, все ми се искаше да кажа аз знам,

но колкото повече търсех, все по-малко разбирах.

Сега, когато часовникът отброи 60,

пак съм на прозореца, гледам и се питам.

Сега знам. Знам, че никога не се знае.

Животът, любовта, парите, приятелите и розите...

Никога не знаеш нито звука, нито цвета на нещата.

Това е всичко, което знам. Но го знам.

Беседа на Учителя - Любов в трите свята , 1940 год.
"Човек може да бъде щастлив само при едно положение: когато живее според разумните закони на природата и когато е във връзка с разумните същества, които водят съвършен живот. Съвършеният човек използва разумно благата, които му са дадени. Вие живеете 40–50 години на земята и не знаете как да използвате благата. Вие не знаете какво нещо е приятел. Приятелят ви обича, цени и всякога желае вашето добро. В съвременните хора има нещо опорочено, благодарение на което истинското приятелство липсва. – Кое разваля любовните отношения между хората? – Неразумната ревност. Всички болести се дължат на ревността. Единственото нещо, което изключва престъпленията, това е Любовта. Където е Любовта, там е хармонията. Следователно не се страхувайте, когато мъжът ви обича и други жени. Щом обича и други жени, той ще обича и своята. Не мислете, че ако не обича други жени, ще обича само своята. Това е криво разбиране. Любовта е онази сила в света, която изключва всякаква ревност и противоречия. Който обича, той е в правия, Божествен път. Нищо в света не е в състояние да опетни любовта му. Море е великата Любов, нищо не може да я опетни. Хиляди нечисти капки да влязат в морето, няма да повлияят на неговата чистота."

Стихове - Любомир Левчев

Колко е лесно да бъдеш влюбен 

На двадесет години, 

на двадесет години. 

И колко е лесно да бъдеш разлюбен

на двадесет години. 

Прегръщах ветрове 

целувах дъждове

Търкалях се в ливади,

от влажна нежност,от влажна нежност.

Когато пък ме блъсваха

В бездънното "сбогом"

И мислих си, че умирам 

И мислих си, че умирам 

И мислих си, че умирам 

Но ме спасяваха

Онези мрежи

От млади, слънчеви лъчи.

И смееше се моето лице

Студено от изсъхнали сълзи.

Момичета като магии

се виеха около мен

И свободата съм я чувствал най добре 

След болка от раздяла

А колко е страшно да бъдеш влюбен

На четиридесет години

На четиридесет години

И колко е страшно да бъдеш разлюбен

На четиридесет години

Без болка, без мъки без сълзи, 

раздялата не носи свобода,

и мисля си че не умирам,

и мисля си че не умирам,

и мисля си че не умирам.

Без болка, без мъки, без сълзи, 

раздялата не носи свобода.

и мисля си че не умирам,

и мисля си че не умирам,

и мисля си че не умирам.