Цветя за Станка Пенчева

...вчера поетесата Станка Пенчева е поела своя път нагоре - станала е жител на невидимия свят. Тя казваше, че преди да дойде смъртта, ще се превърне в малко семенце от мак, не знам дали е успяла да надхитри смъртта, но вече знам защо маковете са алено червени и сякаш смутени от неочакван въпрос, мисля си, че смъртта е профучала покрай тях и с подозрение  ги е попитала, Станка... да е тук, а те са поклатили с копринените си главици в отговор едно дълго нее...тя е в стиховее.

Стихове

Когато спрях да пътувам..

 Стените

 Мелодраматично

 Разчистване на смет

 Последната врата

 Моята вечност

изпълнение: Нина Стамова

Перо от дух

изпълнение: Станка Пенчева

Предаде ме тялото!
Предаде ме без да му мигне окото.
болежки,
чупливи кости,
глухота...
А си мислех, че всичко това
някак ще ме отмине.
Посред развалините
седи съкрушен Духът -
ближе си раните,
оправя си перушината,
слуша наклонил глава:

наоколо мляска, въздиша
подсвирква, бълнува, ръмжи,
с глас ангелски пее,
крещи под небесния свод
все този ужасен,
прекрасен
Живот.

Храмът на Словото

изпълнение: Станка Пенчева

Цял живот стоях в притвора на храма.

Зад мен – само просяците до входа.

Пред мен – огненото сияние на олтара.

Стоях в каменното предверие,

заслушана в ехото на ангелските хорали,

запленена от блясъка на златната пещера...

Не бе ми съдено да вляза в храма.

Но нали Бог е навсякъде?

И там, където ми бе отредено да бъда,

аз му се молех с цялото си сърце.

И понякога ми се струваше:

Богът на Словото

благославя и мен непризваната,

там, в тъмния притвор застанала

с озарено лице.

П.П...дори и да не дочакам края на борбата им, вече знам, че Животът е по силен от Смъртта, и как разбрах ли, видях една снимка на Камък и Мак...

Снимка: Полидоброто

 Смъртта уж всичко руши, все притиска и мъкне камъни, за да ни затисне с мъка.... Но времето ще превърне камъка в прашинка, а алените макове - в малка семчица  с бъдеще време "прекрасен Живот"...