Длан

...ще открадна "малко" време от празника, за да напиша писмо и го изпратя в ефира на радио Любов.

...наскоро прочетох:

 "За духовното трябва да станеш "крадец" и да използваш по възможност всеки момент" казва старецът Йероним.

...и от Словото на Учителя: 

"Бъди благодарен на това, което ти е дадено! Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа."

....с тези думи сякаш  Учителя искаше да ме успокои , за да мога да потисна недоволството си- в предишните дни не успях да си купя интересна снимка на фреска от Бобошевски манастир - Разпятие Христово / някой ме бе изпреварил/. Изложбата е на снимки от манастири и е на улица Асен Златаров 22 ,български фрески: Празник на корена.

 За тази изложба  Цветанка Еленкова е написала малки есета...разпятието представлява една безкрайност, която тя много точно е описала, виждайки и осмица,и не само, в него. Ето как пише за опита да се прегърне света, / много сходно с написано преди от Рада Александрова - Кръста-сякаш да прегърне света/.

"И ако това е любовта, която се разпъва - тази крайна екстензия на прегръдката, чрез която Христос е искал да обхване целия свят,.....то тогава разпятието няма много общо с ножа, нито с жестокостта......тази точно любов е провидил и иконописецът от Бобошевския манастир, рисувайки тялото на Спасителя с извивката на осмица с една всеосветяваща светлина на светилник, който свети в мрака."....

...не успях да купя снимката с Разпятие Христово от Бобошевския манастир, но взех книгата на Цветанка, съдържаща снимките от изложбата, които също се предлагаха за продажба. По-късно седнах в автобус 120 и я разгледах набързо, после посегнах, за да я мушна в книжната торбичка, която ми бяха дали от галерията, и тогава видях ...едно паяче, стори ми се "познато", наскоро разказвах за красивите мигове с подобно малко паяче, ето как:..

... Иска ни се тези мигове да нямат край. Мигове в които пристъпваш на пръсти и внимаваш да не ги изплашиш, ако леко ги докоснеш с пръсти.

 Ето малко паяче притичва - иска слънцето да хване, с капките роса играе - бисер в огърлица вплита. Сигурно е влюбено в зората, щом се съмне - непрестанно тича, 

вече знам:

 има ли сърце пред тебе - някой някого обича.

Същото малко паяче се полюляваше в ъгъла на външната страна на плика, беше толкова малко, че едва го видях- вкопчено в тънката нишка то подскачаше от силните подрусвания на автобуса. Замръзнах и не помръдвах до последната спирка, слязох много внимателно, все едно носих светилник, който не исках да угасне. Отидох до една череша, тя се показва над оградата на зоопарка и сякаш чака нещо. Повдигнах ръцете си високо и поставих паячето на един напъпил цвят. Паячето се сви и увисна на тънка нишка, постоя така малко, после се покатери и се изгуби в клонката. Така и не успях да благодаря на паячето, което сякаш се превърна в жива фреска от един сън. И макар, че "фреската" едва да се забелязва, сигурен съм, че без нея Христос не може да обхване целия свят, и да иска, без едно, било то и едно паяче, не може.

А и едва ли ще „иска” да го обхване, като си знаем какви сме...Мислех си, че с Рада и с Цветанка сме "открили" значението на кръста, но с това свое откритие сякаш поставяме желанието пред възможността...затова в Словото Учителя ни разкрива, че „Христос е разбирал съвсем друго...”, ето какъв символ, според Учителя е кръстът:

Царският път на душата,1935, беседа „Пробни страдания”

„Христос казва, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът – своята катедра. Какво по-голямо противоречие от това, да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде.

Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Дигни кръста си и ела ме последвай!“ Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата „кръст“ Христос разбирал друго нещо.

Кръстът е символ на търпение.

Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света.”

...за да се придобие търпение е необходимо време, дърветата мълчаливо ни го разказват, разбрах  го от една вишна, за която се грижа доста отдавна, а тя, според мои представи, много бавно расте. Ето как изглежда напролет:  

...вишната все гледа към  Витоша. Щом снегът тръгне да слиза от планината, минава близо покрай вишната като весело поточе, което все бърза. Набързо й разказва за планината, носи й поздрав от върховете...и как от там всичко се виждало като на длан. Вишната кое разбрала, кое – не само се смее и пита, ама какво е това длан... да не е като хей, това облаче, което маха от синьото небе или като полъх на вятъра, който само се закача и ми роши къдриците от белия цвят. Не, казва поточето, длан е любовта на човек, който се грижи за теб...

...  а ето  как го е казал Учителя  в беседа „ С человечески езици”:

„ Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на земята. Затова, като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка.”

...мисля си, че и паячето, полюшвайки се на тънката си нишка, казваше същото.