Сърце

Върнах се от Средна гора с цяла глава, пълна с впечатления. За два дни видях толкова много, че няма да ми стигне "мастилото" за да го опиша. Не знам дали е необходимо... По пътя над Стрелча, в началото на гората, минахме покрай примитивно стопанство на семейство възрастни хора. Бяха много възбудени и някак "горди" от себе си. Попитах ги какво правят. Мъжът обясни, че през нощта кравата, която чакат от няколко седмици, родила едно теленце. "Роди в гората", каза човекът," добре, че имаше звънец и по него я открих, открих и теленцето. Сега е в стаята и го спасяваме от студа." Погледнах на терасата им и видях кожен широк нашийник с голям звънец. Изглеждаше безмълвен и уморен. Може би и "горд" от себе си, че бе спасил теленцето. Не посмях да го събудя, но видях други стари чанове да висят на гредата. "Можеш ли да ги събудиш", помолих стопанина, сочейки чановете. "Те са стари и пробити и само този корубестият има СЪРЦЕ" каза мъжът и помоли съпругата си да го разклати. Корубестият, доста поочукан и нескопосано "закърпен" звънец издаде мек и приглушен звук, сякаш съзнаваше, че друг звънец заслужава нашето внимание. А може би като Станка Пенчева (стихотворението "Прераждане") каза: "... и тишина."

Но толкова тихо, че да не събуди. Да прочетем в "ефира" стихотворението на Станка. "Прераждане"

"Ако кармата ми е добра, бих искала да се завърна като невидим дух на водите. Не на морета, не на реки, а на извор, до който няма пътека, известен само на животни и птици. Без да хвърлям сянка, ще се люлея над светлото дъно, където шават струйки пясък и стъклени струйки вода. Понякога през мен ще мине слънчев лъч, пробил листовината, ще ме лизне лисичка, разклатила своето отражение, есента ще ме завие с бакърена шума... Няма да раста, няма да старея. Ще си остана весело водно духче, денем ще броя белите камъчета, нощем ще броя звездите. А по невидимата нишка на водата - като по телефонна жица - ще се стичат надолу към спящата равнина светли думи, светли мисли. "И тишина..."

Една позната наскоро ми разказа, че има звънче с езиче с форма на сърце. Тези непознати хора (стопаните се казваха Георги и Мария, както и моите родители и деца) ми казаха същото, че ако има будни сърца, студът не е страшен. Забравихме да попитаме как се казва това място, но това мисля, че няма значение. Това може да бъде всяко място, където има топлина. Мъничко топлина, но от сърца...

Ето и снимки на Мария, звънеца и теленцето: