Имам звънче, всяка сутрин му казвам: "Здравей, хубавото ми звънче" и то звъни - така се радва. Пожелавам да си намериш звънче.
Вали... Капки вода, търсещи топлината на земята. Небето е студена прегръдка за водата. Водата много бързо разбира това. Разбира, че всичките й усилия да полети са си стрували, за да може да почувства силата на привличането на земята от високо. Привличане за което и небето със своята безизрасност помага. Топлината на земята е помогнала на водата да полети. Помогнала е защото е успяла да й предаде любовта, която е получила от слънцето.
Хубаво е в такъв ден да има къде да се прибереш, да има кой да те чака. И когато мокър, макар и носещ чадър, застанеш пред входната врата и още преди да посегнеш към ключовете, тя сама да се отвори, разбираш, че в малките неща се крие красота, която те прави щастлив. Малки, като капки дъжд стоплени от прегръдката на земята. Малки, като две очи, чакащи да се завърнеш.
Бях на Перперикон. Камъните, които пазят това място и са си го извоювали от стихиите доста са се потрудили. Сега стоят и си почиват, застинали са в един заплетен ребус, който, не знам защо, си мислим, че трябва да разрешим на всяка цена. Все едно да обясняваш защо очите на една жена, продаваща сувенири на паркинга, ти изглеждат познати. Тази топлина си я виждал някъде, може би когато си гледал учудено от небето... "И какво ще обичате господине", ме попитаха двете очи, греещи със широка усмивка на красиво лице. "Не знам госпожо, какво ще обичам след време." "Е, в смисъл какво искате да си купите сега." "И това не знам, може би то само ще ми се обади." И още преди да завърша изречението си, без да искам, ударих главата си във висящите чанове и звънци. "Ето, сетих се веднага. Ще купя това звънче... Малко звънче, а как помага. Това, което ще обичаш след време може още днес да обичаш..." Та това е и тайната на целия този Перперикон. Топлината, драго ми звънче, не е по камъните, а в очите, които са срещу теб. Защото руините на камъните показват преходността на всичко земно, а топлината събрана в две очи е вечна. Тя е от слънцето и си нарича любов.
Затова и вали, сякаш някой звъни с малко звънче пред врата. Две очи се отворят за теб с топлина, те и вратата отварят зад която е... познахте, любовта.
П.П. Та кой ли е писал това. Сигурно си е губил времето, ако няма на кого да го изпрати. Но ето, че днес има. На тебе човече, който четеш, сигурно чуваш и малкото звънче, което всеки днес ни казва: "Обичай хората"... Дори да си на паркинга и да продаваш, как беше, само надежда, обичай ги и те ще си купят вълшебното звънче, отварящо врати зад които ще има кой да ги чака..
"Обичай хората"... се появи и в Словото. Ето как го казва Учителя:
"Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант.Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди, как ще му простиш? - Достатъчно е да си спомниш за Бога за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо теб, ти прости. Това е закон за милосърдието.
Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която, ще плащаш.
Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: "Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар." - Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш.
Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас.
Та така, звънчето ми помага сутрин рано, а и вечер в писмата, които изпращам. Жалко, че не мога да го изпратя на повече хора за да го чуят и им помогне. Същото както е Словото на Учителя. Учителя, звъни, звъни... но ние упорито не искаме да повярваме в силата на неговите думи. Ние "зяпаме" филми "Под прикритие" и ги превеждаме на цял свят за да види "нашата сила".... А Учителя много отдавна е казал: "Няма оръжие в света, което да противостои на силата на любовта. Не се противете на злото със зло, а със силата на Любовта!"
Ние може да направим такъв филм - филм за Любовта. Кадрите за него ще са всеки ден, в който имаме усещане за нея.
Например: Ако сутрин рано някой ти каже: " Извинявай, че снощи не ти казах "лека нощ"....
