Парапет

Преди време за Архангелова задушница написах едно писмо - Парапет. То ще ни помогне сега да разберем защо не трябва да забравяме за душите, които са в невидимия свят.

Парапет

Имам колега, живее в Южния парк, казва се Гавраил и е "рядка птица". Знае толкова неща. Казах му, че призванието му е да вдъхва увереност на хората, също и на душите. Обикновено, ако не е отделил достатъчно време, за да се запознае с материята, която му поставя въпроси, човек се страхува. Гавраил, казват му Гаро, е нужният човек, който вдъхва сигурност, че проблемът може да бъде разрешен. Прави го някак тихо, но убедено, че всичко ще бъде наред и то като че ли от само себе си става. Гаро така спаси едно малко болно бяло гълъбче. Бе сигурен, че ще успее. Чак от Перник достави лекарството и не миряса, докато не го спаси. Днес вади някакви грудки на цветя, които щели да измръзнат, ядосва се за някаква смокиня, която е с две счупени клонки от паркиращ близо колата си и се заканва, че ще го търси този нехранимайко да му каже да не закача дръвчето. "Идва Задушница и изкопаха от цветята, за да занесат на гробищата", каза тихо, някак разочаровано днес. Мисля си, че е прав, иначе за какво ще им са на хората цветя през есента. Той е насадил цветя в площите пред блока, там където е била някога тяхната къща, а по-късно строители са бетонирали неговото детство. Сега има само спомени от това време и цветя, смокиня, вишна, орех и лозница. Мисля си, че понеже я няма къщата, няма ги неговите родители и брат му също го няма, Гаро, за да не се чувства сам, се грижи за всичко това. Получава тази сигурност, която предава след това на хората, с които общува. Тя е и благодарността на душите на неговите близки. За събота Гаро каза: "На Задушница не се работи. Веднъж сменяхме парапет за някакъв офис на улица "Раковска". Бяха ме извикали на Задушница. Не бях обърнал внимание, но ми казаха, че е било Задушница след една година, когато пак ме повикаха, за да върна стария парапет, след като фирмата бе фалирала." Като си помислиш прости работи - гълъбче, смокиня, някакви грудки и цветя, но обгрижвани с любов. Тази любов, която носим и към заминалите е като парапет, поставен преди Задушница, по който душите намират пътя в другия свят. Иначе се лутат и страдат. Затова не се работи, за да може нашите мисли за тях да са парапет по пътя, по който казват доста се лутат, ако си нямат кой да ги помни.

Та затова бързам да напиша писмото - да не забравим за парапета.

В неделя ходихме до Княжево и там, в руския манастир, една млада монахиня дълго ни говори за архангел Михаил... знам, че той помага на душите в техния път към Бога, а и в смутните времена на богоборство, каза монахинята, Михаил повел ангелите в защита на Бога. Не вярвам, че Бога се е нуждаел от защита. Мисля си, че архангел Михаил ни помага да преборим демоните в себе си и да повярваме,че доброто винаги побеждава, защото в нас е любовта на Бога - нашата душа...

Ето за това предаване (предаване за душите от видимия и невидим свят) ще ни помогне пак Михаил и негова песен за плачещите свещи. Нека не забравяме, че и Лунната соната е затова - да помогне в пътя на душата към светлината. Да затворим очи и да я "видим".

Поздрави, Михаил

П.П. Радио "Любов" е мое "предаване" с писма до хора, които имат сетива за ефира на невидимия свят.

Светлина от Хасково

Здравей Иване,
изпращам ти светлината от едно малко кандилце, което видях в Хасково. А вече знам, че то не може да се загаси, то не гасне, защото времето за него няма значение. То е като малко огледалце, отразяващо слънчев лъч. Знам от "Копнеж" на Олга Блажева, че този лъч е самата тя.

Светлина от Хасково

Казват, че съботата е ден за Бога, а кой ли е денят от седмицата, определен за Богородица? В ранния съботен преди обед навлизахме по главния път от София в Хасково. Високо над пътя има огромен надпис, поздрав за пристигащите: „Добре дошли в града на Богородица!" Въздъхнах с облекчение - може и да не знам кой е денят, но вече знаех кой е градът на жената, определена да разкрие на хората Божията Любов. И каква вяра е имала тази жена, за да има сили да промълви, че Бог е Любов. Нашата вяра какви измерения има или дали поне малко е сравнима с тази на Божията майка... мислех си и друго, защо пък точно Хасково претендира на толкова висок глас, че е градът на святата жена. Огромен паметник на майка с дете може да издигне всяка по-голяма християнска общност. Да, може всяка, но не го прави, а защо точно в Хасково това е направено и то на хълма, близо до националното ни знаме... не знаех.

Тази съботна сутрин бях станал рано, доста рано преди слънцето - беше още тъмно, но видях зелената светлинка на такси, махнах с ръка и след няколко разменени реплики с водача потеглихме в посока Бялата къща в София - щяхме да пътуваме група братя и сестри заедно с хор "Евера" с автобус за Хасково. Водачът се заинтересува защо отиваме. Разказах му, че там е живяла свята жена, която е успявала и в „най-тъмните” времена на миналия век да "запалва малкото си кандилце" и да предава от него светлина на хората, които идвали при нея.

Казвала се е Олга Блажева и е била учителка. Днес тези хора ни събират в града, в който е живяла, за да ни разкажат за нея и "предадат" светлината, която са запазили. „ И кога е живяла?” попита момчето от таксито. Отговорих му - до към 80-те години. Не знаех точната година, в която сестра Олга Блажева е станала жител на невидимия свят... Жител на невидимия свят е всеки човек, тръгнал към отвъдното.

„Преди две години на тази дата - 27 октомври”, казах на момчето, „бях „тръгнал” да ставам жител на невидимия свят - претърпяхме със съпругата ми тежка автомобилна катастрофа. Голям тежък камион ни удари и смачка автомобила ни отзад. Разследващият полицай не вярваше, че сме останали живи. Беше написал в протокола, че камионът спрял в колата ни. Казах му да поправи протокола и да напише, че камионът е спрян от една папка. Отзад в колата имаше една папка, при удара камионът бе огънал цялата задна част на автомобила ни, бе стигнал до нашите предни седалки, но бе спрян от тази папка. В нея бе "случайно" поставена Добрата молитва на Учителя. Знаех, че Добрата молитва е пропуск и с нея може да преминеш навсякъде, но не знаех, че може да те върне от невидимия свят. Ние бяхме спасени от Добрата молитва на Учителя.”

Замълчах и след малко казах: „Олга Блажева също е била спасена при тежка операция и върната да продължи живота си на земята. В книгата, която наскоро издадоха за нея "Олга Блажева - Блажена и благословена" силно впечатление ми направиха нейни думи: "Като спасен, човек трябва да знае как да живее."... Затова отивам в Хасково, за да разбера как тя е живяла.”

Сега като пиша тези редове си мисля, че успях да разбера и искам да благодаря на организаторите на представянето на книгата за нея в лицето на брат Иван Минков, на братята и сестрите, които разказаха своите спомени за живота си с тази свята жена в Хасково. А и всички, които прочетат книгата за нея, ще разберат това.

Да благодаря на брат Иван Михайлов, че е успял да съхрани светлината от малкото кандилце на Олга Блажева и да я предаде на нас. Вече знам и от кога я пази тази светлина брат Иван - от 6 август 1986 година, когато то загасва с края на земният път на Олга.

Рано сутринта, докато чакахме автобуса пред входа на мястото на Учителя видях паркиран автомобил, погледнах неговия регистрационен номер, на табелата бе изписано С6886ХС. „Случайно” съвпадение между цифрите на автомобила и датата на Преображение, в който тя си заминава от белия свят в град Хасково. Но никак не е случайно с какви думи се обръща свещеникът Иван към присъстващите при заминаването й в отвъдния свят – покрусен, разтърсен от загубата /тъжни думи записани в книгата за Олга/: ”Сега разбрахте ли кого изпращаме днес?-Апогея на християнството!”

Както и нищо случайно нямаше в проведената среща в град Хасково на 27.10.2012г. от 11 часа в арт галерията "Модулор" на ул."Оборище" №35, на която бе представена книгата за ОЛГА БЛАЖЕВА-БЛАЖЕНА И БЛАГОСЛОВЕНА. Съставители на книгата са Магда Петрова, д-р Недялка Христонова, Димитър Петров и Иван Минков.

Всичко започна със сърдечното "Добре дошли" на домакините на срещата, които сякаш се страхуваха дали ще стигнат столовете за многобройните гости и през цялото време стояха прави. Но мисля, че е по-точно да се каже, че стояха прави в памет на Олга, а тя го е заслужила. Разбрах всичко това от емоционалния разказ на брат Георги, от едва сдържаните сълзи на бликащите от сърцето на брат Иван спомени за Олга, от стегнатия академичен изказ на словото на брат Петър; от трепета, с който прочетоха редове от творчеството й сестра Мария и сестра Ангелинка; от песните на хора "Евера", които излъчваха невероятна нежност и вълнение. Видях и един щастлив цигулар, брат Богумил, който свиреше вдъхновено още на отиване в автобуса, свири в залата от сърце за нас и за Олга, радваше се, когато слънцето огря залата щом започна концерта и си помислих: да, тази жена действително е била със светлината, която е успяла да предаде на хората. Гледах възторга и опиянението на Богумил от музиката на Учителя и си мислех колко е права Олга като казва: "Бого - мили!Всички хора са

Богу-мили, но са забравили своя богомилски произход!"

И как се е молила Олга за тези хора: "Господи! Помогни ни да преодолеем препятствията по пътя към Твоя светъл път!"

С молитва към Бога и с огромно желание да помогне учителката Олга се е срещала с много хора, особено е обръщала внимание за духовното повдигане на жената. Знаела е, че духовно повдигнати майки могат да отгледат деца обгърнати от Любовта, а плод на Любовта е доброто. Къщичката й е била близо до парка на Хасково, там е била нейната "катедра", както е обичала да казва, и там упорито е работила, за да осъществи своята мисия.

Срещата в арт галерия „Модулор” продължи дълго до късния следобед, но ни остана време и отидохме до къщата, където е живяла Олга Блажева - до парка ”Ямача”, улица „Слънчев бряг” №12. В двора на къщата има един стар, поокастрен от годините орех. Стои, но сякаш се мъчи да прескочи оградата, ръкомаха с вятъра и протяга „своите ръце” към „Ямачка”. Сигурно не харесва новите стопани, които се грижат за къщата, си помислих, тъгува за своята учителка и още търси с очи нейната „катедра”. Застанах под дървото, наведох се и вдигнах от земята един паднал орех - беше бял, като ...сълза. Обърнах се назад, за да го покажа на братята и тогава видях в далечината на хълма светлата статуя на Богородица с младенеца, символа на града. Може би за тях в Хасково Олга Блажева е казала: "Истинската религия на жената е да внесе любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта."

От Словото на Петър Дънов - Учителя знаем, че проява на Божията Любов е светлината. Светлина, която е блажената и благословена Олга Блажева, неговата най-добра ученичка, преминала смирено през страдания и тихо изпълнила волята на Бога в Хасково.

Затова и Хасково с право се нарича градът на Богородица – символ на жена, изпълнила волята на Бога.


27-28 октомври, 2012 година
София - Хасково
Поздрави, Михаил

Най-красивият ден

Преди доста време получихме картичка от Германия с нарисувани цветя и там бе написано: “Дай шанс на всеки един ден да стане най-хубавия ден от твоя живот”. Моята дъщеря беше изпратила картичката и я бе превела, но не бе обяснила как може да стане това. Помислих си, че срещите ми с хората, които четат Словото на Учителя и го прилагат, правят дните хубави.

Един такъв ден бе и традиционният празник “Изворът на Доброто”, който се проведе на 27 май 2012 г. в с. Мърчаево, в къщата музей на брат Темелко, където е живял Учителя. Всички, които бяхме там, сме длъжни да кажем простичката дума “благодаря” на организаторите – на хората от Мърчаево, на Петър Киров, на Благой Митрев и Пепа Гиргинова, на групата, която играе Паневритмия в Южния парк в София и на всички, които със своята съпричастност към деня успяха да направят тази среща незабравима.

Почти през целия този ден валя. Валя някак тихо, поспираше за миг, колкото дъждът да се отцеди от листата на дърветата и цветята да поотворят своите чашки. А и тревите да ни покажат своите “цветя” – бисерни капки вода по зелените си стръкчета. Те тихо чакаха Слънцето нежно да ги погали и да им каже: “Момина моя сълза...”.

Братята и сестрите, събрали се въпреки дъжда рано сутринта в двора на брат Темелко, също бяха дошли за Слънцето и неговата светлина – търсеха Извора на Доброто. Този Извор, който Учителя е разкрил за нас и чрез своето Слово е оставил за жадните души. Затова и денят преливаше от изобилие на пречистваща вода, светли мисли, благоговейни молитви, грейнали лица и отворени сърца, пълни с любов... Всичко това присъстваше в наряда, който сестра Пепа проведе, в прочетената беседата на Учителя, имаше го и в Паневритмията на Церова поляна, и в цигулките на сестра Ана, на брат Богомил, на сестра Иоана – във всички.

Валеше, но щом веднъж бе казано: “Паневритмия на Церова поляна”, връщане назад няма... И Паневритмията се завъртя, завъртяха я хората, които носят сила и живот... Мисля си, че именно тази Паневритмия на Церова поляна на Витоша в края на месец май чака цяла година брат Вени – синът на Димитър Темелков. Вени, който посреща по всяко време гости в къщата на брат Темелко и разказва с любов за Учителя. Той обича безрезервно Учителя и е абсолютно вярно, че е “душа в почивка”. Спрял е да ни изчака да го настигнем по пътя на Любовта към Учителя, и не само това.

Разговарях с баща му, Димитър, докато Вени бе в кръга и играеше с Пепа Гиргинова, и видях как искряха очите му, сякаш бисерните капки на дъжда бяха там и го пречистваха... Димитър ми каза: “Досега Вени не ме е излъгал, той не знае какво е лъжа”.

Ето какво казва за лъжата Учителя: “Онзи, който не лъже, той е благороден човек. Някой път сте предразположени да лъжете. Предпазвам ви не от лъжата, но от предразположението, което имате. Дойдете ли дотам, ще имате едно-единствено действие. Без никаква лъжа! Така ще кажете в себе си: “Могат да ме убият, могат да ме накъсат на парчета, но никаква лъжа”. Каквото и да стане, никаква лъжа – това е човек. След като направите това, Бог ще дойде във вас и целият свят, целият Космос ще бъде отворен за вас. И цялата Природа ще се усмихне и ще каже: “Ето едно възлюбено дете на Господа”. Затова си мисля, че Вени е преди нас по пътя към Истината.

След Паневритмията се събрахме всички на заслона “Каменоделец” за братския обед. Ангелската супа бе в такова изобилие, че сякаш извираше от ръцете на брат Благо. А разказите на брат Петър за живота на Братството в Мърчаево нямаха край. Така, както не ни се искаше да има край този хубав ден – празникът “Изворът на Доброто” – най- красивият ден.

“Най-красивият ден” се казва и беседата, която прочетохме в неделното утро в двора на брат Темелко. Тя е утринно слово, държано от Учителя на 16.04.1944 г., в 5 ч. с., Великден, в с. Мърчаево, Софийско.

Ето как Учителя обяснява в беседата как “да дадем шанс” на деня да стане най-красивият от нашия живот: “Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, когато сте служили на Господа тъй, както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, когато през целия ден сте мислили само за Господа. Какво значи да мислиш за Господа? То е да си бил толкова досетлив: Господ иска да направи добро някому на Земята, пък Той не може да слезе – ти да схванеш това и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата. Господ няма волове да оре нивата – ти ще идеш да изореш нивата, да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа: дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати Ангелите на Земята, но ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става – да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли да дойде някой да им каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа”.

Публикувано във вестник Братски живот бр.67

Сърце

Върнах се от Средна гора с цяла глава, пълна с впечатления. За два дни видях толкова много, че няма да ми стигне "мастилото" за да го опиша. Не знам дали е необходимо... По пътя над Стрелча, в началото на гората, минахме покрай примитивно стопанство на семейство възрастни хора. Бяха много възбудени и някак "горди" от себе си. Попитах ги какво правят. Мъжът обясни, че през нощта кравата, която чакат от няколко седмици, родила едно теленце. "Роди в гората", каза човекът," добре, че имаше звънец и по него я открих, открих и теленцето. Сега е в стаята и го спасяваме от студа." Погледнах на терасата им и видях кожен широк нашийник с голям звънец. Изглеждаше безмълвен и уморен. Може би и "горд" от себе си, че бе спасил теленцето. Не посмях да го събудя, но видях други стари чанове да висят на гредата. "Можеш ли да ги събудиш", помолих стопанина, сочейки чановете. "Те са стари и пробити и само този корубестият има СЪРЦЕ" каза мъжът и помоли съпругата си да го разклати. Корубестият, доста поочукан и нескопосано "закърпен" звънец издаде мек и приглушен звук, сякаш съзнаваше, че друг звънец заслужава нашето внимание. А може би като Станка Пенчева (стихотворението "Прераждане") каза: "... и тишина."

Но толкова тихо, че да не събуди. Да прочетем в "ефира" стихотворението на Станка. "Прераждане"

"Ако кармата ми е добра, бих искала да се завърна като невидим дух на водите. Не на морета, не на реки, а на извор, до който няма пътека, известен само на животни и птици. Без да хвърлям сянка, ще се люлея над светлото дъно, където шават струйки пясък и стъклени струйки вода. Понякога през мен ще мине слънчев лъч, пробил листовината, ще ме лизне лисичка, разклатила своето отражение, есента ще ме завие с бакърена шума... Няма да раста, няма да старея. Ще си остана весело водно духче, денем ще броя белите камъчета, нощем ще броя звездите. А по невидимата нишка на водата - като по телефонна жица - ще се стичат надолу към спящата равнина светли думи, светли мисли. "И тишина..."

Една позната наскоро ми разказа, че има звънче с езиче с форма на сърце. Тези непознати хора (стопаните се казваха Георги и Мария, както и моите родители и деца) ми казаха същото, че ако има будни сърца, студът не е страшен. Забравихме да попитаме как се казва това място, но това мисля, че няма значение. Това може да бъде всяко място, където има топлина. Мъничко топлина, но от сърца...

Ето и снимки на Мария, звънеца и теленцето:

Звънче

Имам звънче, всяка сутрин му казвам: "Здравей, хубавото ми звънче" и то звъни - така се радва. Пожелавам да си намериш звънче.

Вали... Капки вода, търсещи топлината на земята. Небето е студена прегръдка за водата. Водата много бързо разбира това. Разбира, че всичките й усилия да полети са си стрували, за да може да почувства силата на привличането на земята от високо. Привличане за което и небето със своята безизрасност помага. Топлината на земята е помогнала на водата да полети. Помогнала е защото е успяла да й предаде любовта, която е получила от слънцето.

Хубаво е в такъв ден да има къде да се прибереш, да има кой да те чака. И когато мокър, макар и носещ чадър, застанеш пред входната врата и още преди да посегнеш към ключовете, тя сама да се отвори, разбираш, че в малките неща се крие красота, която те прави щастлив. Малки, като капки дъжд стоплени от прегръдката на земята. Малки, като две очи, чакащи да се завърнеш.

Бях на Перперикон. Камъните, които пазят това място и са си го извоювали от стихиите доста са се потрудили. Сега стоят и си почиват, застинали са в един заплетен ребус, който, не знам защо, си мислим, че трябва да разрешим на всяка цена. Все едно да обясняваш защо очите на една жена, продаваща сувенири на паркинга, ти изглеждат познати. Тази топлина си я виждал някъде, може би когато си гледал учудено от небето... "И какво ще обичате господине", ме попитаха двете очи, греещи със широка усмивка на красиво лице. "Не знам госпожо, какво ще обичам след време." "Е, в смисъл какво искате да си купите сега." "И това не знам, може би то само ще ми се обади." И още преди да завърша изречението си, без да искам, ударих главата си във висящите чанове и звънци. "Ето, сетих се веднага. Ще купя това звънче... Малко звънче, а как помага. Това, което ще обичаш след време може още днес да обичаш..." Та това е и тайната на целия този Перперикон. Топлината, драго ми звънче, не е по камъните, а в очите, които са срещу теб. Защото руините на камъните показват преходността на всичко земно, а топлината събрана в две очи е вечна. Тя е от слънцето и си нарича любов.

Затова и вали, сякаш някой звъни с малко звънче пред врата. Две очи се отворят за теб с топлина, те и вратата отварят зад която е... познахте, любовта.

П.П. Та кой ли е писал това. Сигурно си е губил времето, ако няма на кого да го изпрати. Но ето, че днес има. На тебе човече, който четеш, сигурно чуваш и малкото звънче, което всеки днес ни казва: "Обичай хората"... Дори да си на паркинга и да продаваш, как беше, само надежда, обичай ги и те ще си купят вълшебното звънче, отварящо врати зад които ще има кой да ги чака..

"Обичай хората"... се появи и в Словото. Ето как го казва Учителя:
"Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант.Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди, как ще му простиш? - Достатъчно е да си спомниш за Бога за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо теб, ти прости. Това е закон за милосърдието.

Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която, ще плащаш.

Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: "Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар." - Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш.

Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас.

Та така, звънчето ми помага сутрин рано, а и вечер в писмата, които изпращам. Жалко, че не мога да го изпратя на повече хора за да го чуят и им помогне. Същото както е Словото на Учителя. Учителя, звъни, звъни... но ние упорито не искаме да повярваме в силата на неговите думи. Ние "зяпаме" филми "Под прикритие" и ги превеждаме на цял свят за да види "нашата сила".... А Учителя много отдавна е казал: "Няма оръжие в света, което да противостои на силата на любовта. Не се противете на злото със зло, а със силата на Любовта!"

Ние може да направим такъв филм - филм за Любовта. Кадрите за него ще са всеки ден, в който имаме усещане за нея.

Например: Ако сутрин рано някой ти каже: " Извинявай, че снощи не ти казах "лека нощ"....