На Левски
..знаеш ли, има във вярващите една огромна сила, те привидно са примирени, не вдигат меч, приемат случващото се, но същевременно силата, която таят, прозира, сдържана сякаш, за да се изпълни волята на Бога, а Бог поруган не бива, вдигнеш ли меч, ти отрязваш ръката, която ти дава, т.е. подкрепата на Бога.
...ходих в Ловеч и това го видях в музея за Левски.
... музеят вътре е на две нива, като в средата, между етажите са нарисували огромен портрет на Апостола в цял ръст, в горната си част е над плочата на етажа, а от кръста надолу е в тъмно , сумрачно мазе. На етажа е подредена изложба за цялата дейност на Апостола, а долу, в мазето, в краката му има витрина с неговите сабя и кама, питах, това е камата с която Левски е убил слугата на богаташ, от когото са искали пари за делото, от това убийство започва и Голготата на Апостола.
...мисля си, че камата е убила Апостола, преди да го обесят, камата е черна, излъчва още "вековната злоба на роба", и покаянието на Левски за това убийство не я променя, тя е затова - да убива, но ръката, която я докосне...почернява.
...сега има огромен, над 15 метра, черен паметник на Левски в Ловеч,
но, случайно, зад него има поставен наскоро и един огромен кръст,
като кама е този кръст, това е същата кама, прилича и външно, с която Левски е посегнал.
... затова, мисля си, е казано "не убивай", защото душата ти ще почернее и заедно с нея и всичкото ти, което правиш, ще се разруши.
- Отдавна ли си, момне ле, моме, калугерица?
- Не съм отдавна, байно ле, бачо, нито отскоро.
Девет месеца, десети почнах,
как съм се покалугерила,
покалугерила и почернила.
- За кого носиш, момне ле, моме, черните дрехи,
тез черни очи, туй бяло лице,
таз сладка уста, и твойта снага?
- Нося ги, нося, байно ле, бачо, за черна земя.
- Черната земя, момне ле, моме, помощ не дава,
помощ не дава, нито се радва.
Я ги харижи на мене, "сполай" да кажа,
"сполай" да кажа, да им се радвам.
