...на връх Попадия, западно над Копривщица, има един голям камък, единична скала, преди го виждах на хоризонта, сега, дали защото обрасна или защото не довиждам, не се вижда, но знам, че го има.
...в профил той изглежда като женско лице - нашата си Богородица.
Йордан Радичков разказваше на папата как на Йорданов ден, преди време, в детството, е измивал сутрин рано една икона, той го нарича "измиване лицето на Богородица", и сега си мисля, какво би разказвал големият разказвач, ако нямаше икони, то тогава и папи нямаше да има, на които да се налага да разказваме, а всяка сутрин щяхме да виждаме, как слънцето измива със светлина един камък, и как всяка сутрин се изпълва сърцето ни с радост, че е виделина и тъмата я не обзе.
Напоследък в отношенията им се беше появила пукнатина и той чувстваше, че нещо все повече и повече го дразни у нея. Беше ли то чуждестранното й възпитание, или тоя "снобизъм", който откриваше с всеки ден в характера й - той не можеше да каже, но виждаше ясно, че любовта им постепенно си отива. По-рано те се разбираха във всичко, а сега бяха постоянно на различни мнения и спореха за нищо.
– Знаеш ли - каза му тя един ден, - моята учителка от колежа, която беше овдовяла, се омъжила за своя приятел от студентските години. На младини двамата се обичали много. Сега след четиредесет години те се събрали най-после. Каква голяма любов? Не намираш ли, че това е красиво?
– Не само че не е красиво - каза той, - но е направо нелепо и безобразно. На негово място аз не бих се съгласил, дори да умирах още от любов. И ако се излъжех случайно да се оженя за нея, бих се застрелял на другия ден след сватбата. Как могат така да се събират, като че ли е не е имало нищо между тях! Кой ще му върне младостта, всичките тези четиредесет годин? И защо му е тази баба? Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.
Атанас Далчев
...преди време, е, беше минало "времето" на малините, минахме покрай един малинак, само покрая и не влязохме в него, град не беше било, но беше брано и само тук- там се виждаха попрезлели малини, малинакът изглеждаше като обран човек, уж човекът си е пак той, но изглежда сякаш е друг - ударен от нещо невидимо от непоправимото минало.
...преди време, доста време, имах пластелин и с него направих едно малко човече, доста нескопосано - плоско, с крачета, ръчички, усмихнато махаше тогава на децата ни, стоеше на бялото бюро в детската стая, сега пак е там, пак маха усмихнато, но все пада, аз го повдигам и изправям до стойката на лампата, но го намирам все захлупено по очи, само да реша и мога да направя да го няма, от мен зависи, ще го направя на топче и може да "измайсторя" нещо друго, но не го правя, защото вече знам, че има "неща непоправими"- никога няма да мога да го направя отново същото малко човече, усмихнато и ... да маха..тъга.
..."яз" означавало лято, как да повярваш, затрупан от сняг, скован от студ, че утре времето ще донесе всичко ...и "утре ще бъде животът по-хубав, животът- по-мъдър", не, неуместно, ресто, днес е животът, днес е студено, и толкова малко - една кибритена клечка топлото струва.
...мило снежно човече се било изцапало в калта, но когато поискали да го изчистят, то цялото се стопило...защо е трябвало да го къпят, да си беше останало мръсно, но да го има все пак...искали са да е чисто....те не могат да искат неосъществими неща, когато искаш невъзможното, губиш всичко, казва Цруя Шалев в своя роман "Любовен живот".
...вчера ходих да взема един куфар от ремонт, мислих си за снежното човече, какво ли става, ако целунат душата му, а след това... с куфара си тръгнат.
" светът загубва цветовете и блясъка си, съществуването става досадна пустиня, отначало ти се иска да умреш, после - да плачеш, а накрая поне да не става по-зле..." отговаря ми Цруя.
(указание за написването на автобиографична справка)
животът ми
видян от птичи поглед е съвършена геометрия съвкупност
от фигури с релефни очертания от ясно
разпознаваеми триъгълници октаедри и квадрати
без никакви разсейващи подробности
единствено за тях е важно да разкажа и наистина
кого интересува онова което се долавя чак когато
обезперената душа се върне на земята и се вгледа
в баналните неща кого ще трогнат (т.е. ще докоснат)
вечерната соната на щурците неотстъпно
обсаждащи дома ми призрачният мирис на
нагорещен асфалт след кратък летен дъжд
долитащите през прозореца далечни звуци
в неделния следобед в който времето
забравя накъде се е запътило
нестихващата ми тъга по теб и всякакви такива
сантиментални дреболии
затова CV се пише ето как
роден на (дата) в (място) в семейство на чиновници
а не
когато срещна уличното коте
наведе се и го погали
Цочо Бояджиев
...хубаво звучи указанието на Ц.Б., CV е автобиография, то не е характеристика със сантиментални дреболии.
..CV, кратко, но много точно се пише ето как:
...СV накратко
косите- сиви.
"Чисто емоционално фотографията е велика утешителка пред лицето на това постоянно „умиране”. Тя, подобно на д-р Фауст, призовава времето да спре, да се съберат всички времена – цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще – в един миг, който ще осмисли присъствието ни в този удивителен свят и за който ще можем да кажем: „ти тъй си хубав""
....на 27 ходих сутринта рано, към 6, на Мястото на Учителя, беше съвсем рано, градът бавно се събуждаше, съвсем бавно, вратата не беше заключена, леко натиснах дръжката й и се отвори, съвсем леко подухна вятър и пристъпих в градината, нямаше никой, съвсем никой...само Мястото си беше там съвсем... и ако тялото на всеки уважаващ себе си учител не оставало на земята, какво е това, което съвсем леко се усеща тук, "гравитация", която те кара да полетиш съвсем в едно с мислите си...към Градината на Любовта.
...рядко се случва да разбереш, че нещо, което носиш в себе си, е изказано преди 18 века. Разбрах го вчера на 24 октомври от 2015 г. - прочетоха в радиоефира кратка част от книгата "Към себе си" на Марк Аврелий, прозвуча ми толкова познато, че се смаях. Независимо от миналите векове човек се обръща към себе по един и същи начин и все с надежда да се саморазбере.
И днес първата ми работа бе да потърся и да си купя новата, написана преди повече от цяла вечност, книга на издателство "Изток - Запад".
...купувам, малко по-късно отварям книгата и, както винаги се прави, прочитам тук - там напосоки. Но "как така?" книгата се отвори точно на прозвучалата вчера в ефира част от нея, не знам...както и не знам, какви са отговорите на въпросите, които се задават. Ето въпросите и дано вие да намерите отговорите "към себе си":
/Знам само, че в мислите ми беше въпросната фраза, силно желаех да я прочета и книгата "сама" се отвори на необходимата за това страница./
" Десета книга
1. Ти, моя душа, ще станеш ли някога добра, безизкуствена, една и гола, по-открита от обгръщащото те тяло? Ще се изпълниш ли с обич и привързаност? Няма ли да се почувстваш пълна и ненуждаеща се, некопнееща и нежелаеща нищо одушевено или неодушевено за изпитване на удоволствия, нито време за по-дълго наслаждаване, нито място, страна или по-добър климат, нито по-добра човешка среда? Не ти ли стига състоянието, в което си в момента, не си ли доволна от всичко настоящо и няма ли да се убедиш, че всичко твое е наред, че идва от боговете и че което те решат в своя угода да пратят за благото на съвършеното същество, добро, достойно, раждащо всичко, задържащо, обхващащо и обгръщащо разпадащото се, за да се породи друго подобно, то непременно ще бъде наред? Ще станеш ли някога достойна съгражданка на боговете и хората, така че за нищо да не ги укоряваш, нито да бъдеш порицавана от тях?"
Текст
Дори и да изпитваш болка, продължаваш
Aunque sientas dolor, sigues continuando
И вървейки нагоре, продължавайки
Y subiendo, continuando
Дори да се страхувате, продължавате да продължавате
Aunque tengas temor, sigues continuando
И пресичане, продължаване
Y cruzando, continuando
Е, животът винаги ще ви даде
Pues la vida siempre te dará
Уникален път към вас
Un camino único a ti
С времето ще видиш, с времето ще видиш
Con tiempo verás, con tiempo verás
Дори и да имате въпроси, продължавате
Aunque tengas preguntas, sigues continuando
И търсене, продължаване
Y buscando, continuando
Дори сянката да падне, вие продължавате
Aunque baje la sombra, sigues continuando
Преглеждам, продължавам
Navegando, continuando
Понякога такъв капитан
Algunas veces, tal un capitán
Ще се ориентирате в самотата си
Navegarás en tu soledad
Към вашата земя, към вашата земя
Hacia tu tierra, hacia tu tierra
Въпреки че увреждат мечтите ви, вие продължавате
Aunque dañan tus sueños, sigues continuando
И сеитба, продължава
Y sembrando, continuando
До тихите дни продължаваш
Hasta los días tranquilos, sigues continuando
Проучване на вашите желания
Explorando tus deseos
Животът е такова бурно море
La vida es un mar tan bravo
Прегърни красивите моменти, о
Abraza los momentos lindos, oh
Дори и да изпитваш болка (късмет)
Aunque sientas dolor (la suerte)
Продължаваш (капризно е)
Sigues continuando (es caprichosa)
И се издига (тихо и достойно)
Y subiendo (quieta y digna)
Продължава (пресича)
Continuando (atraviesa)
Дори да се страхуваш (състояние)
Aunque tengas temor (la fortuna)
Продължаваш (и мизерията)
Sigues continuando (y la miseria)
И пресичане (mm)
Y cruzando (mm)
Продължавам (сега тръгвай, момичето ми)
Continuando (ahora vas, mi niña)
Дори да имате въпроси
Aunque tengas preguntas
Продължаваш (продължаваш)
Sigues continuando (continuando)
И търсене (и търсене)
Y buscando (y buscando)
Продължава
Continuando
Дори сянката да падне (красивите моменти)
Aunque baje la sombra (los momentos lindos)
Продължаваш
Sigues continuando
Сърфиране (продължава)
Navegando (continuando)
Продължава
Continuando
Животът е такова бурно море
La vida es un mar tan bravo
Прегърнете моментите
Abraza los momentos
Източник: Musixmatch
Автори на песента: Christian Brun / Jerome Cotta / Richard Minier / Johanna White
