..."яз" означавало лято, как да повярваш, затрупан от сняг, скован от студ, че утре времето ще донесе всичко ...и "утре ще бъде животът по-хубав, животът- по-мъдър", не, неуместно, ресто, днес е животът, днес е студено, и толкова малко - една кибритена клечка топлото струва.
...мило снежно човече се било изцапало в калта, но когато поискали да го изчистят, то цялото се стопило...защо е трябвало да го къпят, да си беше останало мръсно, но да го има все пак...искали са да е чисто....те не могат да искат неосъществими неща, когато искаш невъзможното, губиш всичко, казва Цруя Шалев в своя роман "Любовен живот".
...вчера ходих да взема един куфар от ремонт, мислих си за снежното човече, какво ли става, ако целунат душата му, а след това... с куфара си тръгнат.
" светът загубва цветовете и блясъка си, съществуването става досадна пустиня, отначало ти се иска да умреш, после - да плачеш, а накрая поне да не става по-зле..." отговаря ми Цруя.
(указание за написването на автобиографична справка)
животът ми
видян от птичи поглед е съвършена геометрия съвкупност
от фигури с релефни очертания от ясно
разпознаваеми триъгълници октаедри и квадрати
без никакви разсейващи подробности
единствено за тях е важно да разкажа и наистина
кого интересува онова което се долавя чак когато
обезперената душа се върне на земята и се вгледа
в баналните неща кого ще трогнат (т.е. ще докоснат)
вечерната соната на щурците неотстъпно
обсаждащи дома ми призрачният мирис на
нагорещен асфалт след кратък летен дъжд
долитащите през прозореца далечни звуци
в неделния следобед в който времето
забравя накъде се е запътило
нестихващата ми тъга по теб и всякакви такива
сантиментални дреболии
затова CV се пише ето как
роден на (дата) в (място) в семейство на чиновници
а не
когато срещна уличното коте
наведе се и го погали
Цочо Бояджиев
...хубаво звучи указанието на Ц.Б., CV е автобиография, то не е характеристика със сантиментални дреболии.
..CV, кратко, но много точно се пише ето как:
...СV накратко
косите- сиви.
"Чисто емоционално фотографията е велика утешителка пред лицето на това постоянно „умиране”. Тя, подобно на д-р Фауст, призовава времето да спре, да се съберат всички времена – цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще – в един миг, който ще осмисли присъствието ни в този удивителен свят и за който ще можем да кажем: „ти тъй си хубав""