Мястото

на Учителя

 ....на 27 ходих сутринта рано, към 6, на Мястото на Учителя, беше съвсем рано, градът бавно се събуждаше, съвсем бавно, вратата не беше заключена, леко натиснах дръжката й и се отвори, съвсем леко подухна вятър и пристъпих в градината, нямаше никой, съвсем никой...само Мястото си беше там съвсем... и ако тялото на всеки уважаващ себе си учител не оставало на земята, какво е това, което съвсем леко се усеща тук, "гравитация", която те кара да полетиш съвсем в едно с мислите си...към Градината на Любовта.