На фейса
Хубост
...ХУбав е старият кедър, някак особена хубост има вплетена сякаш в него, то е тиха стаена въздишка в живота накрая : ХУбаво, как ХУбаво ми е с тебе.
Раздяла
..насъбрано е в мен, насъбрало, и в тъма, знаеш, е неизказано, като лумнало в пламъци и угасено, но тъмни още в мене...вече накрая, гледам в стария кедър - над мене шишарки, като звезди в тъмното светят от лятото наше горещо.
Прибоя
..обичам тишината ..и прибоя обичам, чувам как брегът прегръща вълна и тя попива в него...или е лек шум от копнеж на двама в нощта, чийто стъпки изписват сърца, докато съвсем отмалеят.
Следа
...песъчинка една след дълга разходка, след плажа, щом се прибрах, усетих, че съм взела с мене, там, долу в гънката до палеца се беше спряла и чака, знаеш, само леко докосваш там и...падам аз, ако докоснеш ме ти.
