На дърветата
...самотните дървета в равнината все гледат да са около хората. Или хората гледат да са все около тях. Я люлка ще вържат на тях, я сянка ще дирят през лятото, я оброчище ще нарекат на самотно дърво, за да имат къде да се молят - все полезни неща. В планината съм виждал как птици и катерички се крият в клоните на дърветата, а и при техните непрекъснати спорове, кой повече е видял, те скачат от клон на клон и ронят прашеца на шишарките, вятърът го грабва и разнася посланията на дървото навред, така с помощта на птиците и вятъра дърветата пътуват, често се случва да решат да спрат за малко, за да си починат, там където е най-стръмно обикновено най - дълго почиват, събрани така две семенца забравят да си тръгнат и оставят там, където са почувствали своята близост, въпреки че на тези места е най-стръмно, те не се страхуват и бързо растат и си помагат, тези дървета винаги устояват на зимните ураганни ветрове, които светът, за да ги изплаши, им изпраща, устояват защото, препрели клони в страстна прегръдка, те не мислят за света около тях, а живеят в друг свят - този на любовта, свят над който земните стихии нямат власт...а хората тайно им завиждат...и на буките; и на бореве страстни - еднакво.
Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата —
столетия пият любовний нектар.
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът…
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни — кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.
