На белия сняг
НИЩО, ХАРТИЙКА...
Нищо, хартийка,
подмятана от вятъра.
Нещо е написано на нея.
Прочетено, захвърлено,
забравено.
А тя още го помни.
Екатерина Йосифова
...веднъж се "мъчих" да съединя двете части на една скъсана бележка - "нищо хартийка". На едната хартийка бе написана буквата "о", а на другата -"бич". Така и не успях, ако бях успял щях да повярвам, че младостта се завръща...Остана само опитът ми за стихотворение.
С годините започваме да харесваме кратките форми. Малко кафенце с мъничко захар, бирата –малко, малко солчица с малко мезе, слънце също по-малко, сънища може - там се чувстваме май най - добре. Сънища в минало време.
Време
В началото на пролетта написах „ обичам” с цветя,
към края на лятото пишех с дъха си „обичам”,
дойде есента ,
с пясък от сухи листа
опитах да пиша на срички
о
би
ч..
... студът на зимата до дървото е спрял, за да посвири на арфа от сняг.
СТАРИ НА ПЕЙКАТА...
Стари на пейката
събиране на топлина
за зимата
събиране на светлина
за после.
Екатерина Йосифова
