На Гаро
...днес изпратихме Гавраил, нашия Гаро, и преди да взема цветята от малкото магазинче на Лили, два тъмносиньосиви гълъба кацнаха на тротоара пред мен, от онези гълъби - дивите, които уж сами се гледат или по - точно гледат ни да не останем сами и все се навъртат около хората, единият гълъб взе с човка една клечка от земята, Гаро, който гледаше и знаеше всичко за гълъбите, казваше, че сега, пролетно време, гълъбите правят гнезда, и той също по това време за своите птици събираше суха трева, сено и също тъкмеше гнездата им, а другият гълъб се завъртя пред краката ми, сякаш искаше да ми каже за Гаро какво се е случило, а аз вече знаех, че си е заминал един човек, който правеше с любов, освен безброй други работи, и гнезда за гълъби.
https://radioliubov.blogspot.com/2012/11/blog-post.html
https://radioliubov.blogspot.com/2014/02/blog-post_1834.html
https://radioliubov.blogspot.com/2014/06/blog-post_3288.html
https://radioliubov.blogspot.com/2018/12/blog-post.html
... мисля си, че всеки човек прилича малко на гълъб, не само защото все му се иска да полети като птица, а защото, когато остане сам като птица, нищо не му се прави сам, а другото - само за себе си да прави нещо, няма смисъл, като гнездо за сам гълъб.
