На Славимир
...и му казах веднъж на Славимир Генчев, бяхме в Копривщица за Димчовата вечер, че дори и нищо друго да не напише, стихотворението за дърветата край блока и тяхната мечта да зърнат дърветата от планината ми стига, и това ми остана от него, тази чувствителност за споделяне на тъга, напомня ми вселената в мен тъга от Моканина на Йовков.
...Растат дърветата край блока,
нагоре към небето тръгват,
сънуват колко са високи,
в стъклата се оглеждат дълго.
...И те не могат да отидат
до покрива и по-нататък,
за да надзърнат и да видят
дърветата от планината.
Славимир Генчев
" Една от първите песни, които Славимир Генчев създава, е по стихотворението на Веселин Ханчев ,,Ябълка върху острова”. Темата за изпитанията в живота, за дълга, надеждата и невъзможността да избягаш от съдбата си, бардът е пресъздал чрез носталгична, бавна мелодия, носеща широтата на морето и безнадеждността на една съдба. А когато я изпълнява, гласът му е пълен с протест и болка. "
Ябълка върху острова
Расте върху острова ябълка дива,
люлей се в горчивата влага.
Под вятъра своите клони превива,
напразно към сушата бяга.
Къде ще избяга? Тя тук е родена.
Солена е станала вече.
Люля я морето във люлка зелена
и морското слънце я пече.
И тя разцъфтява под вятъра само
и ражда в горчивата влага:
единствена мачта в морето голямо,
която не може да бяга.
Веселин Ханчев
...и като зърна бреза бяла - бяла ма/ечта , "която не може да бяга", си мисля, че споделеността при безнадежна тъга ни помага...минава "бялата лястовица", "големият кораб минава" и ни спасява, и ще е все така, докато ги има поетите и я изпяват.
