.. вчера един професор, доста възрастен лекар ми каза, здраво е сърцето ти, а това, което е дошло, ще си отиде, депресивното състояние е също като човек, постои, постои и като му омръзнеш си отива, като есен си отива - красива, депресивно красива, събрала багрите си в едно единствено листо.
...и песен е есента на приказна атмосфера от синя сфера с есенно листо.
..ти това магазинче не можеш да го намериш, ако не знаеш, че го има, то е доста встрани от по-значима улица, иконите там нямат шанс да бъдат забелязани случайно, а и намерени, как ли съществува едно магазинче за икони, ако разчита на случайността, може би на нещо друго разчита то, по-точно - иконите.
...навярно истинската икона "не разчита", тя е "разчетена", за нея няма време, тя е времето - вибрация живот, както се казва, - песен, стои и чака да бъде чута
през лабиринта на големия град,
през едно-две земни полукълбета -
приказната атмосфера
на съществените неща -
- красивото лице
на замечтаната необятност на сътворението.
Как точно ли, ето така:
...и тази "мелодия", която прихващат сетивата ми, докато разглеждам тази картина, ме смайва, сякаш някой нарочно я препраща към едно сбутано магазинче, дълбоко скрито навътре в мен.
..и аз в отговор започвам да пиша, какво съм видял, и като всеки смаян пиша "смайващо", и го изпращам без да го чета, после чак се "връщам" и , докато гледам картината, попоглеждам какво съм ти написал, а то ...сякаш залита, бърза и застъпва дългите връзки на обувките си, опиянено някак - омайното великолепие на объркано насам - натам, но някак принадлежащо на всичко това, което са искали да ми разкажат с картината...а то, миг, отива си по-бързо от вчера, от есента, от депресивното състояние на минало, което няма никога да се върне..като падащите есенни листа.
