...преди време пишехме само с молив и мастило, написаното с молив "залепваше" незнайно как на листа и дълго оставаше там, докато времето реши или пък подходящата гумичка не го изтриваше от паметта му.
...с мастилото бе трудно, то бавно попиваше в хартията и трябваше да се изчака да засъхне, преди да се затвори изписаният лист, за да се ускори попиването, имаше попивателници, казвахме им попивки - приспособление за попиване на мастилото, вид преса с мека пореста хартия, която периодично трябваше да се подменя, за да не се зацапва написаното.
... тези попивки приличат на люлки, които дълго се подвизаваха по паркове и градини, поне докато се пишеше с мастило, виждах ги доста често, но за да се люлееш на "попивките" си трябваше приятел/ка, кой/я/то да седне срещу теб за баланс, опитвал съм и сам да "попивам", като заставах по средата на люлката и пренасях тежестта си от единия на другия крак, но това бързо ми омръзваше, защото нямаше на кого да разказвам, какво е чувството да полетиш, то е състояние на духа, когато, дори и за съвсем малко, се понесеш нагоре и поемеш от въздуха на своя мечта.
...мисля си, че затова хората се опиват- те искат да задържат по-дълго хубав миг - той да попие в тях
...как бе ХУбаво едно време в мига, когато се получаваше писмо, попивало аромата на общуването между хората, които се обичат, но за мъничко са се разделили.
...може пък Любовта да е >Люлка,
а,
>Люлка - за двама?
