Себап*

На баща ми

...бе доста отдавна, само времето знае колко отдавна, едно бригадирско стихотворение намираше начин и  ни разказваше за строежа на огромен язовир, израснах с това стихотворение, защото баща ми често го казваше при приятелските събирания вкъщи или по-точно - навред.
... видях този  огромен язовир, излязъл от стихотворението и проточил дълга снага от стената си ...

... до извора на незнайна река; до безброй поточета и още толкова чешми - себап около язовира или по-точно  - до хоризонта.

...нещо смътно, познато и много близко се събуди за живот и изостри сетивата ми, сякаш на стар грамофон невидима ръка постави плоча и на възможно най-бавни обороти времето се завъртя назад...колко бавно ли, видях бавното в крачките на няколко крави, които отиваха към стената на язовира, и аз инстинктивно тръгнах след тях,

с мен тръгна и стихотворението:

СЪНЯТ НА БРИГАДИРА

Под открито небе е заспал бригадир.

Над главата му грее небесната шир.

И унесен в съня си, бригадирът следи

как във водата се къпят големи звезди.

            Язовирът е син и просторен сега.

            Бели хижици светят ей там на брега.

            От полето лъхти на зелени треви.

            Той с любимата в топлата вечер върви.

И прегърнати спират се те на брега.

Огледало им бе язовирът сега.

Във водата светят два образа млади

като две светлооки красиви деца.

            „Как е хубав животът! – прошепва му тя –

            Затова, че го построи младежта.“

            И заливан от  поток светлина,

той целува любимата своя жена.

Но събужда се: ни язовир, нито тя.

Само твърди скали наоколо, пустота.

И тръгва той, опит от съня,

да строи язовирната тежка стена.

           

.. по дължината на язовира хоризонтът описва хребет отсреща, безкраен, погален и смълчан, притаил мекота и топлина от могъща ръка, описва една безкрайна къдрица, като вълна от преминала тръпка по водната шир... заедно вода и планина събрани достигат небето.

... в една от вечерите отидохме до началото на язовир Доспат / той е над 19 км дълъг и 3-4 км е в широчина/ в ресторант Мерджан,  хапваме, говорим, повечето- те -децата, един през друг, стоя си между тях, слушам ги, почти нищо не казвам, отпийвам ...с очи, с една дума- прелест...и почти накрая посочвам две огромни огледала, точно срещу нашата маса поставени, но повече към тавана, странното бе, че аз попадах между тях и не се виждах, но светлината от лампите се отразяваше и около нас ставаше по-светло, и казвам, вижте, това е нещо нетипично - само две огледала в ресторант, поставени сякаш само за нас, за да се огледаме сега в тях.....така е с децата, човек се отразява в тях, не целият, но доста от мен има и в двете ми деца, както огледалата, те ме отразяват...и т.н. много ми харесаха тези две огледала и моите две деца, които точно така бяха седнали, като двете огледала...и аз по средата им...по мъничко си отпийвах... от мига.

..и си мисля докога, докога ще се отразява хребетът във водата на язовира, като в едно огромно огледало от стената до реката на Доспат...

...докато  ...разказваме за хребета, за вълните, за хармонията, която Всевишният е създал и децата на децата ни ще слушат за това, ще се усмихват и ще им е малко замаяно, като на събудени от сън.

...кой знае докога, единствено - времето ли, не, то не знае колко, Бог знае за всеки, колко време му трябва, за да се огледа  и за миг да Го види. 

..................................................................................

*П.П. ...и  ме питат, а какво е себап, сякаш нямат "мрежа", хвърляш и вадиш от "нета" : добро дело, благодеяние.

...около  язовир Доспат видях безброй чешми - себап направени точно по този начин - с любов, те пълнеха чашата на язовира.

...знам какво е себап, знам го от Сали Яшар от "Песента на колелетата" на Йордан Йовков:

"Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние, истинско безкористно благодеяние, което да засегне повече хора, да надживее много поколения. Това, което мъдрите побелели старци, които той някога беше слушал да приказват, наричаха себап."

..и прави своя пеещ себап Сали Яшар:

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората."

...и затова си мисля, че по-голям себап  от това, да живеем с Любов помежду си, няма.

... баща ми така живееше, и така ни учеше да живеем - с Любов към хората, и за тази своя Любов не спираше да разказва, рецитира и пее.

Рондо и Име

На инкасаторката Петра

Рондо

...вземи, казах, не можах да ги изям всичките, те са за теб, дълго, цяла седмица вече, след като прочетох обявата, те чакам да дойдеш, и подавам на инкасаторката за водата увити две бисквити Рондо с шоколад.
 Тя ги взе и се усмихна, отвори чантата си и ги сложи вътре в една торбичка при няколко шоколадови бонбона, дадени й от други, като мен, потребители на топла и студена вода.
   После ми заразказва, отскоро отчита и топломери, и как се нахвърлят върху нея, че едва ли не тя е виновна за високите сметки, правели й скандали и налитали на бой, особено жените...
...ами ти си буфер, нали знаеш, ако искаш и гръмоотвод може да си се представяш, подсказвам аз и други разни изръсих.
  И тя още по-широко се засмя, тогава видях, че има останали само два предни зъба, инкасаторката бързаше и не можах да попитам къде й са другите зъби.
 Оворих вратата, тя излезе и каза, съжалявам, но трябва да тръгвам, с вас е много приятно да се говори.
...и сега не знам, коя е причината - сладкото или хората, инкасаторката за топла и студена вода да има останали само два предни зъба, но въпреки това да се усмихва.

Име

...и днес инкасаторката пак дойде.
... забравих те, казвам, след като отворих, уж прочетох обявата, но накъде ли всичко излетя, нали съм вече дядо.
... и аз съм баба, не ми остана длъжна тя, три деца имам и толкова внуци.
... и как ги кръстихте, веднага заразпитвах аз, тя  - Петра, мъжът й бил Христо, а внуците нещо съвсем друго ...дори Мартин, било модерно, и пак грейна в усмивка.
...а за имената да ти кажа, продължава тя, братът на съпруга ми е с име Васил и преди да стане дядо много се перчеше,  аз, обещал той, този златен пръстен / огромен на ръката му си го представи, как го размахва/ ще го дам на внучето, ако го кръстят Васил, да му е.. майката, така завършвал почти всяка своя реплика бъдещият дядо, така си бил свикнал човекът да общува със света.
...добрее, момченце им се родило, кръстили го Васил, но дядото не дал пръстена, и не след дълго в апартамента им в Красно село влезли апаши и всичко - на дреб: де що има злато - всичкото намерили и офейкали, е, да, де, заедно с пръстена на "Да му е..  майката".
...и щом инкасаторка спря да разказва, веднага се усмихна широко и видях, че й е останал само един зъб, но сякаш нещо /истина от Петра/ ми просветна в сумрака на коридора.
..ами да, измъдрих, затова не се псува, защото майка е име на Майка, а е казано: Бог поруган не бива.