понеделник, 7 май 2018 г.

Каре

На майка ми

...преди доста време майка ми шиеше карета, доста шиеше и доста хубави карета изпонаши на ленена панама, то повече се брои, отколкото се шие при тях, много ми харесваха тези преплетени чудати фигурки, които тя бродираше, но не само това, повече ми харесваше да намирам грешки, които неволно се допускат, като при всяко броене, винаги е така, ако прекалено броиш, колкото и да се взираш все ще сгрешиш, оттогава, предполагам, ми остана да се взирам и тайно/явно да се радвам, ако видя грешка.
...и днес пристигна вкъщи едно от тези карета, майка ни го донесе - огнена въртележка преплела детелина с четири листа и още толкова цветя.




... взех карето, благодарих и веднага, както преди, започнах да търся грешка в него, а майка ми се усмихна и каза:
"... хубаво е карето и още по-хубаво става,
 когато има очи, които да му се радват, 
дори и да има в него мъничка неволна грешка."

...и аз - натясно, като в каре, /даже сега не си спомням дали тя точно тези думи каза/, поне мъничко да бях пораснал...все пак, доста време мина, откогато майка ми шиеше на ленена панама чудати фигурки за своите деца.
...то едно дете колко ли ум има, колкото на една... гугутка дали има.